Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са резултати от
529
текста в
6
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
виждане
'.
На страница
4
:
235
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Преди да бъде изминат този процес, който е възможен единствено чрез Духовната наука, човекът не ще може да стигне до духовното
виждане
.
За целта хората трябва да минат през това, което днес наричаме Духовна наука. Хиляди хора трябва да се отдадат на Духовната наука, да водят един вътрешен живот, за да може в бъдеще духовната истина да бъде отново възприемана зад илюзията на външната природа. Тогава, в бъдеще, една макар и малка група хора ще може да изживее събитието на Павел от Дамаск и ще вижда етерния Христос, който свръхсетивно ще навлиза между хората. Обаче първо човекът трябва отново да стигне до духовното наблюдение на природата. Който не познава целия вътрешен смисъл на работата на розенкройцерите, може да вярва, че човечеството се намира още на същата степен, както преди две хиляди години.
Преди да бъде изминат този процес, който е възможен единствено чрез Духовната наука, човекът не ще може да стигне до духовното виждане.
Има много хора, които са благочестиви и добри, които не признават Духовната наука, обаче всъщност са теософи. Чрез събитието при Кръщението в реката Йордан, когато Христос слезе в тялото на Исус от Назарет и чрез Мистерията на Голгота човечеството стана свободно да вижда и да изживява Христос в етерно тяло още в това хилядолетие, започвайки от 1930 година. Христос се яви на Земята само веднъж в едно физическо тяло и хората трябва да разберат това. Новото идване на Христос означава хората да виждат Христос свръхсетивно в етерното тяло.
към текста >>
И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез
виждане
то на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск.
Следващият път той ще се изяви в етерно тяло. Всичко, което различните религиозни изповедания можаха да дадат, то бе събрано чрез Кристиян Розенкройц и колегиума на дванадесетте. Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс. Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс. Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите.
И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск.
Самото човечество ще мине през събитието на Павел. Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години. Той ще бъде приемникът на Гаутама Буда. Върху този въпрос не е възможен никакъв спор между истинските окултисти. Както западните, така и източните окултисти са единодушни върху това.
към текста >>
2.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В сравнение с това
виждане
, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използува своите духовни сетива, настъпва един друг вид пробуждане.
Ние бихме могли да разгледаме тези факти също и по друг начин. Бихме могли да се запитаме как стои всъщност работата с разглеждането на живота, как стои работата с разглеждането на представите и мисленето от една страна, и с волята и нейните импулси при будността и при спането от друга страна. Виждате ли, когато отидем по-дълбоко, оказва се, че при неговото настоящо физическо съществуване в известно отношение човекът всъщност постоянно спи. Само че през нощта той спи различно, отколкото през деня. Чисто външно Вие можете вече да си представите това, понеже знаете, че през деня човек може да се пробуди окултно, може да стане ясновиждащ и да вижда в духовния свят.
В сравнение с това виждане, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използува своите духовни сетива, настъпва един друг вид пробуждане.
И по отношение на нощния сън е ясно, че човекът спи. Така че можем да кажем: Обикновеният сън е едно спане по отношение на външния физически свят, а съвременното дневно съзнание е едно спане по отношение на духовния свят. Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот.
към текста >>
3.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава, когато духовният свят се беше затворил напълно за
виждане
то на хората, се събра един важен колегиум от дванадесет мъдри мъже.
Ние трябва да си съставим една представа за източниците на самото християнство. Тук поради липса на време не можем да споменем всички тези източници. Ще обърнем вниманието само върху онези, които се разкриха на човечеството от тринадесетото столетие насам. От тринадесетото столетие в духовния живот на човечеството навлезе онова духовно движение, което е свързано с името на Кристиян Розенкройц. За да може това, което е свързано с това име, да навлезе въобще в духовното движение на по-новото време, през тринадесетото столетие беше станало необходимо едно напълно определено духовно мероприятие.
Тогава, когато духовният свят се беше затворил напълно за виждането на хората, се събра един важен колегиум от дванадесет мъдри мъже.
Този колегиум обединяваше всичко онова, което беше натрупано дотогава като духовно вникване във връзките на света. Седем от тези дванадесет мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси, така да се каже, като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството, донесена от Атлантида. Четири от тези мъдри мъже бяха съединили в себе си чрез съответните окултни процеси онова, което се отнасяше за свещените тайни на индийците, персийците, египтяните и на Гръцкоримската епоха. А приносът на Петата следатлантска епоха беше представен в мъдростта на дванадесетия. Целият обхват на духовния живот беше открит пред очите на тези дванадесет мъдреци.
към текста >>
4.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова
виждане
директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот.
Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили. Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот.
Ще дойдат времена, когато, да речем, хората ще се почувствуват натъжени чрез това или онова и изпаднали в мизерия, в нещастие. Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният живот на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек. В замяна на това обаче тук и там ще се появява великият Съветник – Христос в етерна форма. Най-добрият съвет, който може да ни бъде даден в бъдеще, е този, който укрепва и засилва нашата душа, за да проумеем все по-ясно: колкото повече напредваме към бъдещето, било още в тази инкарнация – и това несъмнено важи особено за младежта – било в следващата инкарнация, толкова повече хората ще са в състояние да разпознават великия Съветник, който в същото време ще бъде и съдия на Кармата за бъдещото човечество: Христос в неговия етерен образ. За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
към текста >>
5.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава на мястото на днешното мислене с ума пробладаващото беше непосредственото
виждане
.
Всичко, което тогава през тринадесетото столетие се знаеше за духовните светове, хората го знаеха от преданията, или от предишни посветени, които събуждаха своя спомен за това, което бяха изживявали. Но за кратко време също и тези духове вече не можеха непосредствено да виждат в духовния свят. Това кратко време на затъмнение трябваше да настъпи, за да бъде подготвено характерното за нашата настояща епоха: днешната интелектуална култура, днешната култура на ума. Днес, в Петата следатлантска културна епоха ние вече сме я постигнали. В Гръцко-римската културна епоха това не беше така.
Тогава на мястото на днешното мислене с ума пробладаващото беше непосредственото виждане.
Тогавашният човек се срастваше, така да се каже с това, което виждаше и чуваше, дори и с това, което мислеше. Тогава не се умуваше така много, както това става и трябва да става днес, защото това е задача на Петата следатлантска културна епоха. Тогава през тринадесетото столетие, за посвещението трябваше да бъдат избирани особенно подходящи личности и самото това посвещение можеше да стане факт едва след изтичането на споменатия кратък период на затъмнение. Днес все още не е възможно да назовем онова място в Европа, където е станало това, което сега ще кажа. Но не след дълго време и това ще може да стане.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Вярата ще бъде заменена от непосредственото
виждане
на етерния Христос.
Лемурийската епоха и първата инкарнация на човешките души. Блез Паскал и Владимир Соловьов. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години.
Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос.
Антропософското разбиране на Христовото Събитие. Хрониката Акаша. Църковният отец Йеронимус и как той преведе Евангелието на Матей. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
към текста >>
7.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено
виждане
самото съществуване на Христовото Същество.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост.
Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
Ако се запитаме, за какво става дума тук, трябва да напомним следното: Когато пред нас застане един човек, тогава това, което действува върху нас, е нещо много повече, от онова, което ние регистрираме в нашето съзнание. Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално. Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености.
към текста >>
8.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото едва през 20 век аз непрекъснато съм подчертавал това ще настъпи един вид обновление на Христовото Събитие, което ще бъде свързано с известен скок в човешките познавателни способности, като по този начин през следващите три хилядолетия все повече и повече хора ще стигнат до непосредственото
виждане
на Христос Исус дори и без да са минали през някаква ясновидска подготовка.
Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота. Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи. Всички Вие ще се съгласите, че в хода на столетията, които са изминали след Мистерията на Голгота, е имало хора от всички степени на духовно обучение, които са изповядвали тайните на християнството по най-дълбок и затрогващ начин. От различните лекции, които бяха изнесени напоследък*20, Вие вероятно сте стигнали до убеждението, че тук става дума за един естествен факт.
Защото едва през 20 век аз непрекъснато съм подчертавал това ще настъпи един вид обновление на Христовото Събитие, което ще бъде свързано с известен скок в човешките познавателни способности, като по този начин през следващите три хилядолетия все повече и повече хора ще стигнат до непосредственото виждане на Христос Исус дори и без да са минали през някаква ясновидска подготовка.
Досега това беше невъзможно да се случи. Досега съществуваха, така да се каже, само два или както може би ще установим днес три източници на познание за християнските тайни у онези хора, които не се стремяха към една или друга разновидност на ясновидството по изкуствен път. Единият източник бяха Евангелията и свързаните с тях предания. Другият източник произтича от факта, че винаги са съществували ясновиждащи хора и те винаги са можели да се взират във висшите светове, като по този начин са постигнали свои собствени познания за Христовото Събитие, разполагайки, така да се каже, с едно „вечно Евангелие“. Тези два източници изглеждаха единствени в досегашното развитие на християнското човечество.
към текста >>
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено
виждане
на Христос.
А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие. Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание.
към текста >>
9.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „
виждане
на Христос“.
После добавихме, че другият път за екзотерика изискваше от него да се запознае с това, което посветеният, или езотерикът можеше да съобщи за духовните светове, така че дори стоящият пред портата на посвещението, непосветеният, също можеше да стигне до Христовото Събитие не чрез текстовете на Евангелието, а чрез непрестанните откровения от духовните светове. Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове.
Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
В хода на следващите лекции нашата задача ще бъде да посочим как от обикновения начин, по който изживяваме Христос, главно в областта на чувствата, напълно обективно се открива това, което можем да наречем християнско посвещение, християнска иницияция. През следващите дни ще обсъдим още по-подробно пътя на християнското посвещение, като в същото време ще се спрем и на самото естество на Христовото Събитие. Следователно, през следващите дни ще обсъдим естеството на християнското посвещение, както и самото Христово Събитие от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота. Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие? Всеки човек, който живее със своето съзнание в нашата съвременна епоха и който не е изпитал някакви специални мистични чувства, нито е минал през началните степени на езотеризма, ще констатира като нещо извънредно забележително, че един напълно определен вид душевни изживявания у всеки човек могат да са толкова зависими от един конкретен исторически факт, от Събитието на Голгота, и че по-рано за човешките души е било невъзможно това, което след Мистерията на Голгота става напълно възможно, а именно вътрешното изживяване на Христос.
към текста >>
10.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото ако способностите за образно
виждане
на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо.
Доста хора смятат, че когато настъпи новото Христовото Събитие през 20 век мнозина от нашите съвременници ще са заминали при т.нар. мъртви и ще се намират в периода между смъртта и новото раждане. Обаче независимо от това, да ли една душа е инкарнирана във физическото тяло, или се намира в периода между смъртта и новото раждане, ако е достатъчно подготвена, тя ще изживее Христовото Събитие! Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени. За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят.
Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо.
Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос. Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка.
към текста >>
Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното
виждане
на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени. За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен.
Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос. Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка. Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде. И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък.
към текста >>
11.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено
виждане
в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица. Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота. За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас.
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност. За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10.
към текста >>
12.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на
виждане
то.
И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой.
В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането.
Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик. По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни. Какво се случва всъщност? Природата предприема промени с определени видове и тези промени се проявяват при наследниците.
към текста >>
13.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско
виждане
на тези Същества на третата йерархия.
В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
към текста >>
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското
виждане
на Съществата на третата йерархия.
След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия.
Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието.
към текста >>
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото
виждане
на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия. Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка.
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци. Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието. Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния свят на третата йерархия около него. И след това, когато се намира отново в своето обикновено съзнание, той може да си спомни това, което е изживял в другото, в ясновидското състояние, както си спомня за един сън, и може да разкаже за него, може да пренесе в обикновени понятия и идеи това, което е изживял в ясновидското състояние.
към текста >>
В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясно
виждане
то, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясно
виждане
то, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество.
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието. Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия. Но човек не трябва да спира и остава при това, да възприема само своето собствено етерно тяло, а когато се издига до тази втора степен на ясновидството, той има една напълно определена опитност. Той има именно опитността, като че е излязъл вън от себе си, като че един вид не се чувствува вече вътре в своята кожа. Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество.
В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот.
към текста >>
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясно
виждане
то; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия. Но човек не трябва да спира и остава при това, да възприема само своето собствено етерно тяло, а когато се издига до тази втора степен на ясновидството, той има една напълно определена опитност. Той има именно опитността, като че е излязъл вън от себе си, като че един вид не се чувствува вече вътре в своята кожа. Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество. В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
към текста >>
Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно
виждане
на това, което става във вътрешността на съществата.
И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство.
Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата.
Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия. Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии. Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там. А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия.
към текста >>
14.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно
виждане
за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната.
Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу. */виж рис. 1/ Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука. Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло?
към текста >>
15.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно
виждане
на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
СКАЗКА ОСМА Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното.
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии.
към текста >>
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-конкретно, така както те се представят на
виждане
то чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно.
Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот. Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни. Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот. Следователно когато Луната застава по този начин пред нас, тя ни разказва за едно състояние, което, ако то би било действено, би изключило човешкия живот от Земята.
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-конкретно, така както те се представят на виждането чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно.
Аз бих искал да представя нещата така, както те се явяват на окултния поглед. Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога.
към текста >>
16.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И след това дойде четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Латинската/ и посочи, че онова, за което беше намекнала всяка една културна епоха, може да бъде постигнато чрез особените условия в непосредствено
виждане
именно за тази четвърта културна епоха; т.е., че е дадена възможността чрез особени процеси на четвъртата следатлантска културна епоха да бъде вдъхновена една личност.
Заратустра също мислеше, че Аура-Маздао има по-големи сфери отколкото тези на Духовете на Движението. И дойде Египетската култура, която изхождайки от определени причини, видя необходимостта да каже: настоящето, т.е. тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре към онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин. Ето защо Египетската култура облече своя възглед за същността на този Дух в легендата, че този Дух, кога то той искаше да се съобщи на Земята, е бил веднага разкъсан на парчета. Озирис, който бе разкъсан от своя брат, той е един намек за това, за което бяха намекнали вече свещените индийски Риши с техния Вишвакарман.
И след това дойде четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Латинската/ и посочи, че онова, за което беше намекнала всяка една културна епоха, може да бъде постигнато чрез особените условия в непосредствено виждане именно за тази четвърта културна епоха; т.е., че е дадена възможността чрез особени процеси на четвъртата следатлантска културна епоха да бъде вдъхновена една личност.
Седемте Риши намекнаха за това, че това Същество съществува; Заратустра каза, че окултният поглед, който е насочен към Слънцето, вижда това Същество; Египетската култура казваше, че това Същество е още така чуждо за Земята, че човекът го намира само след смъртта; четвъртата културна епоха трябваше да покаже това, че в условията на нашето земно развитие беше настъпи времето, когато едно човешко същество можеше да бъде непосредствено вдъхновено от този Дух на Мъдростта. Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически сферата на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от сферата на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята. Това значи: Онова, което в езика на свещените индийски Риши се нарича Вишвакарман, в езика на Заратустра Аура-Маздао, в езика на Египетската култура /когато действително разбираме, какво се крие зад това име/ Озирис и това, което в езика на четвъртата следатлантска култура бе назовано с думата Христос, това просия, изпрати своята светлина през вратата на слънчевия Дух на Мъдростта. Както съвсем не казах, че чрез Буда беше просиял /изпратил своята светлина/ само Духът на Движението, също така аз съвсем не казвам, че чрез Христос беше просиял само слънчевият Дух на Мъдростта. Той беше вратата, за да насочи окултния поглед навън в безкрайните сфери, в които съществуват Духовете на по-висшите йерархии; обаче входът, вратата беше Духът на Мъдростта, слънчевият Дух на Мъдростта.
към текста >>
17.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално
виждане
/ окултното състояние на нещата.
Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина. Следователно, когато например лунният сърп отразява слънчева светлина, тогава на Луната няма първо нищо от луциферически Духове на Мъдростта, а това, което се разлива от Слънцето от страна на луциферически те Духове на Мъдростта, е отразено като светлина. Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ. Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове. Ето защо за окултния поглед Духът на Мъдростта не се показва тук над лунния сърп, а обвързващ луциферическия принцип.
Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално виждане/ окултното състояние на нещата.
Ето защо окултистите са поставили една фигура, един образ, който обикновено се схваща като един Архи-Вестител /Архангел/ на висшия Дух на Мъдростта, който укротява Луцифера, който е окован, обвързан. Това е един окултен образ. Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер. Това сочи към дълбоки окултни тайни. Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено
виждане
в духовния свят.
Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание. Окултизмът се приближава до човека само тогава, когато човек действително приложи върху себе си средствата за окултното познание.
Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено виждане в духовния свят.
Средствата за проникване в първопричините на Битието се предлагаха само в най-тесни кръгове и в тях строго се съблюдаваше необходимата предварителна подготовка, която целеше възпитание и узряване на окултния ученик, преди да му се дадат средствата за окултното познание. Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така. Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше. След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек.
към текста >>
Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясно
виждане
, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека.
Когато Мистериите разпръскваха общочовешкия дар на окултизма в специалните условия на този или онзи народ, те се стремяха да запазят в максимална степен именно този общочовешки елемент. Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с езика и понятията на съответния народ. Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и разбираеми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората. Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език. Но в хода на историческото развитие настъпи точно това.
Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясновиждане, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека.
С помощта на здравата си разсъдъчна сила, всеки човек може да вникне и разбере окултните истини, дори и когато те са изразени с обикновените идеи и понятия. Теософията е достъпна за здравия човешки разум. В този случай далеч не е необходимо да казваме: До окултните истини може да достигне само този човек, който сам се издигне до окултното съзерцание. Когато окултните истини се облекат в понятия както е при теософията те стават разбираеми за здравия човешки ум. Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията.
към текста >>
19.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Към познанието, към
виждане
то на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта!
Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик!
Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта!
Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него. Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове.
към текста >>
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво
виждане
и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
– Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество.
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него.
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
За такова
виждане
не винаги е способен човек.
Така човек стои срещу живия упрек. От класа на архангелите, както ние казваме, е това същество. Това е напълно реална среща и тя внезапно открива пред очите на човека какво е станал като земен човек в сетивното битие. Себепознанието е същевременно в истинния и всеобхватен смисъл. Себе си вижда човек, какъвто е и какъвто трябва да бъде!
За такова виждане не винаги е способен човек.
Днес говорих само за света на понятията и представите, който трябва да бъде оставен. Също така трябва да бъдат оставени и много други неща. Когато дойде до Пазача на прага, човек трябва всъщност да остави всичко, което знае за себе си. Човек трябва да има още нещо друго, което да пренесе. За това става дума!
към текста >>
Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясно
виждане
трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо.
Днес говорих само за света на понятията и представите, който трябва да бъде оставен. Също така трябва да бъдат оставени и много други неща. Когато дойде до Пазача на прага, човек трябва всъщност да остави всичко, което знае за себе си. Човек трябва да има още нещо друго, което да пренесе. За това става дума!
Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо.
До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят.
към текста >>
21.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето
виждане
, на по-висшето разбиране.
И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло. Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство.
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране.
Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Как стои въпросът с това в какво отношение се намира разбирането спрямо
виждане
то в свръхсетивните светове, доколко човек може да добие житейска утеха и жизнена сила чрез разбирането на духовната светлина в житейската тъма, това трябва да бъде изходната точка за утрешното разглеждане, което трябва да ни поведе с още няколко крачки напред в проблематиката, която искаме да разглеждаме в този цикъл.
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
Как стои въпросът с това в какво отношение се намира разбирането спрямо виждането в свръхсетивните светове, доколко човек може да добие житейска утеха и жизнена сила чрез разбирането на духовната светлина в житейската тъма, това трябва да бъде изходната точка за утрешното разглеждане, което трябва да ни поведе с още няколко крачки напред в проблематиката, която искаме да разглеждаме в този цикъл.
към текста >>
23.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено
виждане
в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 31 август 1912 г. Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове.
Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност.
към текста >>
Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред
виждане
то и в никакъв случай не е повлияно от
виждане
то, нито повлиява на
виждане
то.
Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света. Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове. Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи.
Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции.
към текста >>
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно
виждане
.
Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове. Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане.
Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
към текста >>
Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във
виждане
то.
Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове. Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане.
Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането.
Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>
Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно
виждане
.
Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар. Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване. Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече. Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло.
Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят. Да вземем един определен случай, без да е нужно при това да се намеква за нещо. Някой, който желае да направи стъпките към инициацията или вече ги е направил, има лично – почиващо на непосредствени лични чувства и емоции – отношение към някой друг човек. Да приемем, че някой духовно виждащ има отношение, определено лично отношение към някой човек, отношение, почиващо на влечение, което е затворено в сетивното битие, отношение, почиващо, да кажем, на любов, която се пробужда в сетивното битие, прескачаща от тяло към тяло – в по-висшия смисъл, не само в по-нисшия имам предвид. Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност.
към текста >>
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното
виждане
всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване. Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече. Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло. Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
Да вземем един определен случай, без да е нужно при това да се намеква за нещо. Някой, който желае да направи стъпките към инициацията или вече ги е направил, има лично – почиващо на непосредствени лични чувства и емоции – отношение към някой друг човек. Да приемем, че някой духовно виждащ има отношение, определено лично отношение към някой човек, отношение, почиващо на влечение, което е затворено в сетивното битие, отношение, почиващо, да кажем, на любов, която се пробужда в сетивното битие, прескачаща от тяло към тяло – в по-висшия смисъл, не само в по-нисшия имам предвид. Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност. О, необходимо е да се опитаме стъпка по стъпка – и когато човек още много обича и има толкова голямо влечение в сетивното битие – да се освободим от всичко за времето, когато искаме да разглеждаме свръхсетивното битие.
към текста >>
24.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно
виждане
, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Защото веднага след това се появява и Йоан Кръстител, който е прероденият пророк Илия10. Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените.
Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ? Как е станал водач, а после и духовен предводител на своя народ? Този въпрос е напълно оправдан, обаче не и по отношение на пророците. Разбира се, има едно теософско направление, което с лека ръка смесва най-разнородни неща и говори за древните юдейски пророци така, сякаш става дума за посветените на другите народи; но по този начин човек не стига до никъде. Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изследвания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разгледаме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението.
към текста >>
25.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото
виждане
в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци.
И казват му: Седем. А Той им казва: Още ли не разбирате? “ (8, 17-21) И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега.
Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци.
Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос. И така, какво искаше Христос от своите ученици?
към текста >>
26.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото
виждане
в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък. Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия.
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност. За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция. Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна. То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят.
към текста >>
27.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Също и изразът „да отидеш до морето“ не е прост символ, а е подбран поради факта, че съприкосновението с водните маси пробужда имагинативното
виждане
, както и прилагането на точно определени окултни способности.
В планината ясновиждащото съзнание има по-друга насоченост, отколкото в равнината. И така, по отношение на това, какво се открива пред ясновиждащото съзнание, следва да знаем, че то зависи от местонахождението на човека. Край морето естествено, това може да стане също и в градовете, но с много по-големи усилия; впрочем казаното тук важи най-вече в случаите, когато свръхсетивните опитности идват от само себе си, в близост до водни маси, облаци и така нататък ясновиждащото съзнание е особено предразположено към изживяване на имагинации, изобщо на имагинативни образи, като прибягва до такива елементи, които то вече е постигало в едни или други случаи. В планината, всред.разредения въздух, където съотношението между кислорода и азота е съвсем друго, ясновиждащото съзнание е по-скоро склонно към изживяване на инспирации, към прибавяне на нещо ново към наличните ясновиждащи сили. Ето защо изразът „да се изкачат в планината“ далеч не е символичен, а показва, че планинските условия позволяват на човека да изгражда в себе си нови окултни сили.
Също и изразът „да отидеш до морето“ не е прост символ, а е подбран поради факта, че съприкосновението с водните маси пробужда имагинативното виждане, както и прилагането на точно определени окултни способности.
Окултните сили се проявяват най-трудно, когато човекът е прибран в себе си, в своя собствен дом, в своята къща, независимо дали е сам или в присъствието на своите близки. Защото ако човек е живял по-дълго време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат чувството, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“. Не че той не би могъл да развие окултните сили, а по-скоро тези сили не са в хармония с неговото обкръжение и то не ги приема по онзи естествен начин, по който гледа на окултните способности, ако те се проявяват в планината или край морето. Ето защо фактът, че Евангелието се придържа много строго към това, което описваме сега, има извънредно дълбоко значение и е в пълно съответствие с окултните взаимоотношения в природата. Да, Евангелието изцяло се придържа към окултната традиция.
към текста >>
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото
виждане
в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ. Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време. Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ? За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл.
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
И за да внесе в този Аз онова, което чрез кръвната организация можеше да бъде взето от природната същност на човека ето за какво беше избран древно-юдейския народ. В този народ трябваше да се прояви всичко онова, което може да се прояви във физическата организация на човешкото същество. А с физическата организация на човека е свързан именно интелектът. От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта. Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън.
към текста >>
И така, сега чрез имагинативното
виждане
ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас. После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството.
И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения. Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите.
към текста >>
28.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното
виждане
нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност. Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас. Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии.
към текста >>
29.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с
виждане
то на външният свят, е пуста и празна.
И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност. В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед.
Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна.
И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но човек може да добие също само чрез
виждане
то на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят.
Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност. В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед. Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие.
Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят.
Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло.
към текста >>
30.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното
виждане
.
Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това.
Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане.
Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството. Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
към текста >>
31.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Душите са изгубили постепенно това
виждане
на духовното в света на свръхсетивното.
И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта.
Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното.
Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души.
към текста >>
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно
виждане
.
Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата.
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува.
към текста >>
32.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за
виждане
то на свръхсетивния сват.
Отначало той е оставил свързан със земните отношения, обаче съществото на Гоатама Буда действуваше от духовните области в земното съществувание, а не от Земята, на която вече не се връщаше. Ние знаем, че Гоатама Буда направи това, че неговото същество да изпраща своите лъчи в онова момче Исус, за което ни разказва евангелистът /Йоан/ Лука. Тогава свръхсетивното същество на Буда изпращаше своите лъчи в астралното тяло на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука, действуваше следователно в земното съществувание от духовния свят. Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда.
В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват.
Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят.
към текста >>
33.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Често пъти хората си представят
виждане
то в духовните светове, като нещо създаващо блаженство.
Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието! От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи. Ние виждаме чрез това, как се предлага възможността да бъде изживяна Кармата на безсъвестността. От това нашата душа се чувствува подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието.
Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство.
В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
към текста >>
34.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясно
виждане
.
На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души?
Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане.
Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята. Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот. Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия Импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността.
към текста >>
Тези мисли биват
виждане
.
Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли.
Тези мисли биват виждане.
Иначе душата остава невидима. Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена. В момента в който се успява на една такава душа да бъдат предадени мисли върху духовния свят, тогава земната душа започва да свети за живеещите в другия свят, тогава тя започва да съществува за него. Не казвайте, че би било една несправедливост, когато такива души, които може би, без тяхна вина нямат никакви духовни мисли, остават невидими за душите минали през вратата на смъртта. Ако светът би бил устроен така, тогава хората не биха стигнали никога да там, да се стремят към усъвършенствуване.
към текста >>
35.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Не знаят ли те от собствено
виждане
това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре?
Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост. Така можем да се надяваме, че стената която днес отделя живите ат мъртвите, става все по-малка, като Духовната наука се разпространява в света. И наистина ще бъде един прекрасен, един величествен успех на Духовната наука, когато в бъдеще хората ще знаят но ще знаят практически, а не само теоретически: Когато човек минава през така наречената смърт, става само една промяна на изживяването и че живите са заедно с мъртвите, но ние можем да направим те да участвуват в това, в което ние самите участвуваме в живота, който водим на физическия свят. Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят. Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите?
Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре?
Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда. Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят.
към текста >>
36.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясно
виждане
то, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа.
Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст.
Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа.
А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания.
към текста >>
Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за
виждане
то на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани.
А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания.
Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани.
Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове. Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
към текста >>
И чрез това се ражда онова, което прави някого способен да проследи чрез ясно
виждане
фактите изложени в "Тайната наука".
Защото тези сили трябва да бъдат отново едно превръщане на други сили. Вие можете да кажете: но много хора са икономисали това, което аз съм имал като любимо занимание, защо те не са станали ясновидци? Това се дължи на факта, че развитието на ясновидските способности не идва от нищо, а от превръщането на това, което съществува. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да е развил вече онази интелигентност, която днес е наша културна интелигентност. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да се откаже за определено време от тези сили, тогава те се преобразуват, превръщат се в други сили.
И чрез това се ражда онова, което прави някого способен да проследи чрез ясновиждане фактите изложени в "Тайната наука".
Това са именно онези сили, използувани при такива описания, които в нормалното развитие на човека правят предимно мозъкът способен да прониква висшите интелигентни сили. В противен случай човек не ще постигне онова, което е описано като общи, велики гледни точки в "Тайната наука", а ще постигне повече виждането на отделни отношения чрез превръщането на други сили и способности. Например способността да се виждат минали земни съществувания се постига чрез това, ако човек задържи определени сили, които иначе се използуват за образуването на органите на говора, ако той задържи тези сили по начина, както описах аз това. Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове.
към текста >>
В противен случай човек не ще постигне онова, което е описано като общи, велики гледни точки в "Тайната наука", а ще постигне повече
виждане
то на отделни отношения чрез превръщането на други сили и способности.
Това се дължи на факта, че развитието на ясновидските способности не идва от нищо, а от превръщането на това, което съществува. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да е развил вече онази интелигентност, която днес е наша културна интелигентност. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да се откаже за определено време от тези сили, тогава те се преобразуват, превръщат се в други сили. И чрез това се ражда онова, което прави някого способен да проследи чрез ясновиждане фактите изложени в "Тайната наука". Това са именно онези сили, използувани при такива описания, които в нормалното развитие на човека правят предимно мозъкът способен да прониква висшите интелигентни сили.
В противен случай човек не ще постигне онова, което е описано като общи, велики гледни точки в "Тайната наука", а ще постигне повече виждането на отделни отношения чрез превръщането на други сили и способности.
Например способността да се виждат минали земни съществувания се постига чрез това, ако човек задържи определени сили, които иначе се използуват за образуването на органите на говора, ако той задържи тези сили по начина, както описах аз това. Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там.
към текста >>
Обаче тези сили, когато те бъдат действително развити имат определено предимство пред онези ясновидски сили, които биват развивани с оглед
виждане
то на минали земни съществувания.
Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят Духовната наука. Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена. Но не е така. И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне. За да можем да прогледнем в собствения, или в чуждия живот в духовния свят способността за това ни дават, странно онези сили, които ние икономисваме от етерното тяло, когато ние се учим да вървим като малки деца.
Обаче тези сили, когато те бъдат действително развити имат определено предимство пред онези ясновидски сили, които биват развивани с оглед виждането на минали земни съществувания.
Моля, тази разлика да се вземе много добре впредвид, защото тя е пояснителна в истинския смисъл на думата за много неща. Чрез нищо друго не се развива едно опасно ясновидство, освен през развиването на онези сили, които при днешния човек съществуват за образуването на органите на говора, които правят човека способен, когато той ги задържа, да вижда миналите земни съществувания. Защото инстинкти и страсти и човек не идва с нищо друго така много в близост, както с Луцифер, така и с Ариман, освен когато развие именно тези сили, с които при определена висота на развитието той може да вижда своите минали земни съществувания, а също и тези на другите хора. Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните.
към текста >>
Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват
виждане
то на миналите земни съществувания.
Защото инстинкти и страсти и човек не идва с нищо друго така много в близост, както с Луцифер, така и с Ариман, освен когато развие именно тези сили, с които при определена висота на развитието той може да вижда своите минали земни съществувания, а също и тези на другите хора. Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили.
Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания.
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора. Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание. Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства.
към текста >>
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно
виждане
в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора.
Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания.
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора.
Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание. Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина.
към текста >>
Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към
виждане
то на миналите земни съществувания.
Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания. И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора.
Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания.
И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание. Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина. Някой се вживява във вътрешния живот.
към текста >>
И това действува отвън върху душата така, че чрез тази представа той развива подкрепящите сили за ясно
виждане
то.
И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина. Някой се вживява във вътрешния живот. Би му струвало много усилия, или може би го изложило на силни изкушения, ако би стигнал до това само чрез органите на говора да вижда кармически в миналите земни въплъщения. Ето защо духовните Същества прибягват до едно друго средство. То изглежда като една случайност, например този човек преживява, че го среща един друг човек и му назовава едно име, или определено време, или определен народ.
И това действува отвън върху душата така, че чрез тази представа той развива подкрепящите сили за ясновиждането.
Тогава той забелязва, че това име, или указание, без онзи, който му го е казал да знае, го довежда до там, да може да вижда в минали земни съществувания. Следователно тук се прибягва до едно външно средство. Съответният човек чува едно име, или определено време, или името на един народ и е подбуден по този начин да вижда в минали земни съществувания. Такива идващи от вън подбуди са понякога извънредно важни за ясновидското разглеждане на света. Човек преживява нещо привидно напълно случайно, но от това се излъчва една подбуда за ясновидските сили, които иначе той би бил развил само зачатъчно.
към текста >>
Следователно
виждане
то в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения.
Съответният човек чува едно име, или определено време, или името на един народ и е подбуден по този начин да вижда в минали земни съществувания. Такива идващи от вън подбуди са понякога извънредно важни за ясновидското разглеждане на света. Човек преживява нещо привидно напълно случайно, но от това се излъчва една подбуда за ясновидските сили, които иначе той би бил развил само зачатъчно. Това са такива афористични указания, които бих искал да дам относно проникването в духовния свят от нашия земен живот. Защото това проникване е в действителност много сложно.
Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения.
Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа.
към текста >>
Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно
виждане
в живота, който е предхождал духовното раждане.
Такива идващи от вън подбуди са понякога извънредно важни за ясновидското разглеждане на света. Човек преживява нещо привидно напълно случайно, но от това се излъчва една подбуда за ясновидските сили, които иначе той би бил развил само зачатъчно. Това са такива афористични указания, които бих искал да дам относно проникването в духовния свят от нашия земен живот. Защото това проникване е в действителност много сложно. Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения.
Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане.
Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането.
към текста >>
Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това
виждане
е особено много интересно.
Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят.
Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно.
И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека. Те са свързани с това, което се развива в човека като чувства на сетивната любов и с всичко, което има връзка с тези чувства. Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа.
към текста >>
Виждане
то в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използувани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи.
Защото данните, които доставят такива ясновидци, които са изложени на изкушения, са често пъти погрешни. Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания. Онова ясновидство, което е необходимо, за да опишем отношенията, каквито са те представени в книгата "Тайната наука" това ясновидство може да бъде развито особено лесно, когато са икономисани такива сили, които могат да бъдат запазени особено в по-късна възраст на живота. И понеже в тази възраст на живота, след 21 до 28 година, човек развива по правило такива сили, които се отнасят повече с определена трезвеност, тогава изследванията в тази област, ще бъдат най-малко изложени на грешки и измами. Така ние виждаме следователно, че проникването с погледа на великите отношения на света се добива с развитието на онези сили, които действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека.
Виждането в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използувани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи.
Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез силите, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим. Това са без съмнение забележителни, чудни факти, но ние вече трябва да свикнем, когато искаме да проникнем в духовните светове, да приемем много представи, които отначало считаме като нещо парадоксално. Но духовният свят не съществува действително за това, за да бъде едно продължение на сетивния свят, физическия свят, а той е един свят, който в много отношения е точно противоположен на духовния свят. И човекът ни се явява като едно пълно със значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния. Едвам тогава човекът ни се явява в неговото истинско значение и определение, когато обгърнем с поглед всичко това.
към текста >>
37.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо, в света ние откриваме една добре изградена система от форми, също както откриваме един сбор от факти в нашата съвременна наука, само че във философията Санкхия нещата опират до свръхсетивното
виждане
на фактите.
А навремето то е било повлияно именно от ясновидството. Тогава то е изглеждало като един вид ясновиждаща наука, като инспирация, дадена по Божията милост. Тази наука е била търсена от тогавашните хора също както ние търсим днешното позна ние, само че тогавашните хора все още са били ясновидци: Ето какво представлява философията Санкхия. Тъкмо поради тази причина същинският духовен елемент остава, така да се каже, недокоснат от нея. Философията Санкхия твърди: Във всичко онова, което изучаваме чрез външните свръхсетивни форми, се от печатат именно душите; същественото тук е, че ние можем да изучаваме външните форми, формите, които наблюдаваме като изразно средство на душите.
Ето защо, в света ние откриваме една добре изградена система от форми, също както откриваме един сбор от факти в нашата съвременна наука, само че във философията Санкхия нещата опират до свръхсетивното виждане на фактите.
Философията Санкхия е такава наука, която, въпреки че е постигната с помощта на ясновидството, все пак си остава една наука за външните форми, и тя не стига до самата същност на душевния живот; в известен смисъл душевната същност остава недокосната от процеса на изучаването. Човекът, отдаден на Ведите, усеща своя религиозен живот като напълно слят с живота на мъдростта. Философията Санкхия е наука, познание на формите, в които се изразява душата. За нейните последователи е характерна както философската, така и религиозната нагласа. И как после душевната същност се включа във формите не самата тя, а начинът, по който го прави ето какво проследява по-нататък философията Санкхия.
към текста >>
38.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до
виждане
то на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
Те представляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение. В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера. На всичко това ние противопоставяме онова космическо събитие, което стана възможно след Мистерията на Голгота. Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки.
Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер. Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята. Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер.
към текста >>
39.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското
виждане
, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално.
Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности. Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално.
От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава. За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго. Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване. Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет. Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно.
към текста >>
Ясно
виждане
то не е така опасно както ясночуването.
Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности. Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство? Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони. Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности. Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване.
Ясновиждането не е така опасно както ясночуването.
Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“.
към текста >>
40.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясно
виждане
към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня. Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят. Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят.
Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание.
към текста >>
Но какво е спечелил човекът от старото ясно
виждане
.
Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят. Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане.
Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят.
към текста >>
Сънят обаче се различава от старото ясно
виждане
по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз. Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят.
Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят.
към текста >>
Това може да се учи без някакво ясно
виждане
и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек.
И когато тук той изпита усещането, че някога е виждал нещо по друг начин, тогава заедно с удивлението, с учудването, надолу слиза и познанието. Съвсем друго е, когато наблюдаваме действията на един човек. Тогава се присъединява съвестта. Искаме ли да знаем какво е това, трябва да внимаваме за един факт в живота, който може да се установи, без да е развито Ясновидството. Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването.
Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек.
Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване. Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла. Крайниците стават тежки. В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест. През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло.
към текста >>
Така в удивлението имаме израз на това какво сме видели по-рано, а съвестта е израз за едно по-късно
виждане
в духовния свят.
Без човек да има силата да направи нещо разумно, той се върти в леглото си. Това е нездравословно състояние, то му пречи да заспи. Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „лоша съвест“. Човекът не може да заспи, понеже бива отхвърлян назад от света, в който той иска да пристъпи при заспиването. Затова изразът: да се разглежда едно действие по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има предчувствие за това, какво човекът трябва да представлява, за да може да пристъпи в духовния свят.
Така в удивлението имаме израз на това какво сме видели по-рано, а съвестта е израз за едно по-късно виждане в духовния свят.
Съвестта показва дали ще се изплашим, или ще изпитваме блаженство, когато можем да видим нашите действия в Девахана. Така съвестта е пророческо предчувствие за това как ние ще изживеем нашите дела след смъртта. Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят. Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света.
към текста >>
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от
виждане
то преди раждането.
Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация. Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе. Той е заинтересуван от малкото точно така, както и от голямото.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането.
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ. Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука. Ние живеем в такова време, когато се разкриват известни неща, които могат да се обяснят само чрез духовната наука. Някои неща се противят на всяко друго обяснение. Спрямо такива неща хората се отнасят съвсем различно.
към текста >>
Това е било старо ясно
виждане
, което е отминало.
Обаче хората, които се подготвят за това, което ще се появи при всички, ще си кажат: Да, това още не съм го изживял, но ще го изживея в бъдеще като кармическо изравняване за това, което току-що направих. Ние стоим като в преддверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява пред хората като пророчески сънищен образ. А сега си представете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате представа за бъдещия човек, който ще вижда как неговите дела кармически се изравняват. Чрез какво ще настъпи такова нещо, че човек да стане способен да вижда това кармическо изравняване? То е в зависимост от факта, че хората по-рано са нямали съвест, а са били измъчвани от фуриите.
Това е било старо ясновиждане, което е отминало.
По-късно идва времето, когато те вече не виждат Фуриите, то е междинното време, но това, което по-рано са вършили фуриите, вътрешно се изявява като съвест. И сега идваме постепенно към време, в което отново ще виждаме и то ще виждаме кармическото изравняване. Че някога човекът е придобил съвестта, това го прави способен, от сега нататък да може съзнателно да вижда в духовния свят. Както някои хора в настоящето са станали дълбокомислени натури поради това, че в по-раншни въплъщения са си изработили сили, които в удивлението се проявяват като спомен за по-раншни животи, така и днешните хора ще притежават определени сили в следващите инкарнации, ако днес придобият знание за духовните светове. Но тези, които сега се съпротивляват да приемат обяснения за закона на инкарнациите, ще се чувстват много зле в бъдещия свят.
към текста >>
41.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Могат да се видят много неща на окултния план, но способността за различаване е нещо съвсем различно от простото
виждане
, от простото възприемане.
Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки. Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското. И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, пред нея се представя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено. От нея същото се разпростира и върху най-близките й ученици и до ден днешен се влачи и разпространява в още по-гротескна форма. Тези неща се промъкват и до най-висшите сфери.
Могат да се видят много неща на окултния план, но способността за различаване е нещо съвсем различно от простото виждане, от простото възприемане.
Това трябва да се подчертае с особена настойчивост. Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас. И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света. Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос.
към текста >>
Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясно
виждане
то.
Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория. Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински. И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът. Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности.
Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясновиждането.
И само този, който не може да очаква това, или не иска да работи, може да има погрешни възгледи за тези неща.
към текста >>
42.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато при нормалното
виждане
чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато
виждане
то е нормално.
Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата. Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно.
Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално.
Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото. Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато дълго време останем в него. Нашият организъм е така конструиран, че чрез процесите на обикновеното съзнание обикновено не се извършват промени в самите нас. По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието.
към текста >>
Ако обикновеното
виждане
се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез
виждане
то.
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата. Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално.
Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането.
Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото. Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато дълго време останем в него. Нашият организъм е така конструиран, че чрез процесите на обикновеното съзнание обикновено не се извършват промени в самите нас. По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието. Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия.
към текста >>
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото
виждане
прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях.
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа. Наистина е необходимо да си представим тези неща. Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
към текста >>
Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно
виждане
, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят.
Да, не може да се каже: Запиши си това или онова правило, тогава ще можеш да различаваш такива правила няма, но човек постепенно се учи чрез развитието. Да се различи правилно какво принадлежи към нас самите от това, което принадлежи към едно действително същество като външна визия, е възможно чак тогава, когато човекът узнае в себе си, че може постоянно да бъде разкъсван от умъртвяващи несъзнателни процеси. Тогава той придобива известна сигурност. Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед? Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи единствено на самите нас.
Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят.
И би могло да се случи аз казвам, би могло да се случи някой да не вижда нищо друго освен своята собствена вътрешност и тя може да се проектира в съвсем драматични картини, разстлани, да речем, през целия атлантски свят, през цели поколения от човешкото развитие. Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство.
към текста >>
Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно
виждане
това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество!
Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго.
Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество!
Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина.
към текста >>
Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на
виждане
то?
Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина. Човек вижда самия свой вътрешен орган. Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация. Човек обратно изминава пътя към самия себе си.
Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на виждането?
Тогава виждаме окото ограничено от вид жълто сияние; ние виждаме окото затворено в самите нас. Това е предизвикано от целия ход на силите, които накрая са довели човека дотук. Същият път изминават и онези сили, които идват от мъртвите. Съдържанието на своето подсъзнание мъртвият взема заедно със себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата на смъртта. Така, както ние навлизаме в нашето собствено физическо око, така идват силите, които мъртвите изпращат обратно от елементарния свят във физическия свят.
към текста >>
43.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато погледнем в следатлантската епоха, в прастарата свещена индийска култура, ще видим седемте свещени Риши, в чиито души е живяло нещо от непосредственото
виждане
на духовните светове.
Тогава й става понятно, че в Христос Исус трябваше да се прояви нещо, което се различава от всичко, което е било досега. Тази е радикалната, основната разлика между живота на Христос и този на Буда. Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“ със силите, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели на религии. В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непосредствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката еволюция, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот. Трябва съвсем ясно да извикаме пред душата си тази разлика, ако искаме да разберем защо в това, което четвъртата следатлантска епоха нарече Христос, лежи нещо, което беше различно от всички други религиозни импулси и защо другите религии винаги са обръщали погледа на човечеството към този Христос*./* Христос означава Месия Бел пр/.
Когато погледнем в следатлантската епоха, в прастарата свещена индийска култура, ще видим седемте свещени Риши, в чиито души е живяло нещо от непосредственото виждане на духовните светове.
Ако някой би запитал някого от седемте свещени Риши за основното настроение на душата му, той би отговорил: Ние поглеждаме нагоре към спиритуалните сили, от които е произлязло цялото човешко развитие. Това ни се разкрива в седем лъча, но над тях има нещо друго, нещо различно, което лежи над нашата сфера26. Вишвакарман беше наречено по-късно това, което са възприемали седемте свещени Риши. Седемте свещени Риши са говорили за една мощ, която не се е развивала заедно със Земята. Следва културата на Заратустра.
към текста >>
44.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното
виждане
и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите.
Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
Когато днес се говори, че Христовото същество не може да се въплъти в едно физическо тяло, трябва да се каже, че това всъщност изобщо никога не е било твърдяно. Защото и тогава физическото тяло на Исус от Назарет беше обвивката, в която слезе духовното Христово Същество. Тук положението не е същото, както при други индивидуалности, които сами си изграждат тяхното тяло; в тялото, което подготвя Исус от Назарет, едва по-късно се спуска Христовото Същество. Само че тогава то се съединява с него. Значи ние тук всъщност също не можем да говорим за физическо въплътяване на Христос.
към текста >>
45.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното
виждане
представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества.
Там главният интерес на хората се обръща към това, което се нарича преминаване през различните инкарнации. Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време. Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност.
Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества.
Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се изработи, да се изгради отделната човешка личност. Това в голяма част беше точно така при тези възгледи, които например не бяха разбрани от Е. П. Блаватска; при староеврейските и ново-заветните възгледи. Например, погледът се насочваше към пророк Илия. Окултните изследвания относно пророк Илия показаха нещо изненадващо.
към текста >>
Така ние виждаме как към това, което е западния начин на
виждане
, ограниченото разглеждане на личностите, днес се прибавя индивидуалността; как най-доброто, което представлява западния мироглед, се свързва с най-доброто, което има източното
виждане
.
И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат. Дори и репродукциите да имат по-дълъг живот, някога ще се разпадне всичко, което е създала индивидуалността. Но дори и с течение на времето физическите произведения на Рафаел да се разпаднат на прах, ние ще знаем, че същата индивидуалност, която ги създаде, е живяла и в Новалис, за да даде по друг начин израз на това, което се намира в нея.
Така ние виждаме как към това, което е западния начин на виждане, ограниченото разглеждане на личностите, днес се прибавя индивидуалността; как най-доброто, което представлява западния мироглед, се свързва с най-доброто, което има източното виждане.
Така развитието напредва във времето. Щом човечеството напредва така и разбира такива неща, няма да остане ням и духовният свят; той ще проговори на човечеството също и в ежедневните явления. И хората няма, така да се каже, само чрез един вид познание да се издигат към духовния свят, а това познание все повече и повече ще се преобразява, бих казал, в един вид опитност. Затова обаче днес е необходимо едно истинско духовно движение. Че е необходимо такова, се вижда дори от това, че вече и най-простото не може истински да се прецени.
към текста >>
46.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от
виждане
то на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело.
Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят. Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело. Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Превръщането на паметта в едно
виждане
на образи, които стоят във времево разстояние.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека. Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната).
Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние.
Чувствителност по отношение на собствения темперамент. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество. Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло.
към текста >>
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво
виждане
на едно вътрешно понятие на времето.
Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие. Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето.
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
към текста >>
Един миг ясновидско
виждане
като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло.
В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло.
Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества. Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
Ариманическото впечатление в дневното
виждане
на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая). Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма. Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване.
Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада.
Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар.
към текста >>
48.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното
виждане
, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество.
Рудолф Щайнер признава с удивление величието на прадревната Мъдрост и я поставя същевременно в потока на развитието на човешката духовна история. Той вижда в Християнството изпълнението на това, което е било подготвено от древната мистерийна Мъдрост и рисува развойния процес на тази духовна инволюция и еволюция. Темата "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", която установява една връзка между древната източна Мъдрост и Християнството, беше дадена в онзи момент, когато отделянето на Антропософското Движение от теософското стана една необходимост. Древната Мъдрост не трябваше да бъде по-малко почитана и гледана с по-малко удивление, обаче трябваше да бъде безпрепятствено съобщени истините които лежаха на основата на Християнството. И трябваше да се постави тежест на необходимостта от едно изменение на методите на окултното развитие с оглед на промяната, която самото човешко същество е изпитало в течение на столетията.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество.
Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили. Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия. От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки. В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
49.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото
виждане
, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно.
Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината. Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината. Сетивото на топлината стои някак си на една по-ниска степен. Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината.
към текста >>
Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно
виждане
на образи, които стоят в едно времево отдалечение.
Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето. Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна. Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме един обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ. Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас.
Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение.
Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време. Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота. Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото. Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет!
към текста >>
Ние не можем именно да си усвоим това
виждане
в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли.
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото. Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет! Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло. Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек.
Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли.
Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си. Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши. Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот.
към текста >>
И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това
виждане
в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си.
Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло. Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек. Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво.
И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си.
Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши. Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
към текста >>
50.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно
виждане
като едно възпоменателно
виждане
в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
Действително човек носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и човекът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък. И когато сега човек започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна. Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на темпераментите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава. И от това меланхолично настроение се развива постепенно във вътрешното изживяване едно разбиране за такива неща, каквито бяха описани на нашите приятели при окултното описание на старата Луна. Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание.
Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете. Различно бива изживяно етерното тяло, онази част на етерното тяло, която принадлежи на средната част на човека. По посока навън усещането се изгубва; вътрешното се възприема приблизително така, че можем да кажем: това нарисуваното тук в средата има едни вид формата на яйце, то е усещано разделено от другата част.
към текста >>
51.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ако искаме да имаме здрави по-висши сетива, ние трябва да изходим от една здрава разсъдъчна способност; обаче за по-висшето
виждане
тази разсъдъчна способност трябва да се превърне в едно здраво
виждане
.
Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това. Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове. И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него. Следователно ние трябва да вложим всичките си сили, за да развием тук на физическото поле една отговаряща на фактите разсъдъчна способност, трябва да развием първо тази способност, но след това трябва да ни стане ясно, че при пребиваването във висшите светове самата тази разсъдъчна способност няма същата стойност както тук долу на физическото поле.
Ако искаме да имаме здрави по-висши сетива, ние трябва да изходим от една здрава разсъдъчна способност; обаче за по-висшето виждане тази разсъдъчна способност трябва да се превърне в едно здраво виждане.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност. Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле. Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме.
към текста >>
52.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тук ние се запознаваме първо чрез ясновидското разглеждане с Луцифер и знаем: о да, така беше със силите, които днес са се спарушили в човешкото физическо тяло, така беше с тези сили на времето, когато Луцифер се яви сред цялото това същество, което сега се предлага на твоето ясно
виждане
.
Следователно ние самите сме тези, които сме направили това, и ние дължим възможността да бъдем едно такова Себе, каквото сме, на обстоятелството, че с нашето собствено същество сме влели зародишите на смъртта в това великолепие, пропили сме го, така че то се е спарушило. Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло. Това е едно неописуемо впечатление, което е произведено от този момент по ясновидски начин на разглеждане. И човекът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това. В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
Тук ние се запознаваме първо чрез ясновидското разглеждане с Луцифер и знаем: о да, така беше със силите, които днес са се спарушили в човешкото физическо тяло, така беше с тези сили на времето, когато Луцифер се яви сред цялото това същество, което сега се предлага на твоето ясновиждане.
И сега знаем, че в онова прадалечно време, в което всичко това е било действителност, това което се явява на ясновиждащия поглед, човекът се е чувствувал живо сред всичко това: той се е намирал там вътре, това е било неговото царство. И в това царство Луцифер го привлече при себе си, човекът се свърза с Луцифер и последствието от това беше, че в силовите течения, които бихме могли да нарисуваме в такава линия, упражняват натиск върху човека, който се е свързал с Луцифер (всичко това показва на ясновидския поглед/, упражняват натиск в тази / Виж рисунка № 4 /области и напират напред навън. Тази област тук (горе отпред) получи отвори; спарушвайки се тези отвори са се превърнали в нашите днешни сетивни органи. Чрез тези отвори човекът, който по-рано е живял в тази област, е бил изтласкан навън, понеже се е свързал с Луцифер. И бивайки изтласкан навън, човекът живее сега в света вън от тази формация и тази формация се спаруши и е неговото физическо тяло.
към текста >>
Сега аз Ви дадох една представа, как чрез ясновидското
виждане
човекът стига до това, което Библията нарича РАЯТ.
Сега от една страна се явява Луцифер; човекът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват човека навън. Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло. Защото това е произвело положението, че човекът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него. Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите сетива. И днес той е в сетивния свят и това, вътре в което е бил в прадалечното минало, се е спарушело и е образувало неговата вътрешност, неговите вътрешни органи.
Сега аз Ви дадох една представа, как чрез ясновидското виждане човекът стига до това, което Библията нарича РАЯТ.
Така в школите на мистериите човешката представа е била фактически доведена до рая. "Къде се е намирал раят? , питат хората. Раят се е намирал в едни свят, който обаче днес не съществува вече в сетивния свят. Раят се е сбръчкал, спарушел се е, размножил се е; защото раят е оставил като свой последен възпоминателен остатък физическата вътрешност на човешкото тяло.
към текста >>
Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското
виждане
.
Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят. Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло. Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай. Ние видяхме да застава пред нашия духовен поглед увеличеното до гигантски размери човешко физическо тяло, което в неговото днешно състояние е следователно спарушеният продукт на някогашния рай.
Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското виждане.
Видяхме, как първо човекът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло. Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло човекът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло. Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение. Непрестанно става нещо; обаче колкото повече се научаваме чрез духовното обучение да гледаме върху това, което става в това етерно тяло, толкова се увеличава също картината на тези процеси и всичко става смислено. Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл градина на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
към текста >>
53.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че
виждане
то един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което човек изживява.
Ние чувствуваме като наш вътрешен живот също онова, което намира своя израз в обхващането, събирането и всички изживявания на Аза. Обаче това, което изживяваме по този начин, то не е нищо друго освен отражението на нашето Себе и на астралното тяло в етерното и в Аза; това не е никакво съзнателно изживяване на астралното тяло и на Себе-то. И чрез това, което имаме в обикновения душевен живот, ние не можем въобще да добием никаква истинска представа за същинското изживяване на висшите светове в астралното тяло и в Себе-то. Ето защо, когато описваме тези неща, ние трябва да прибегнем до един такъв начин на изложението, което е природосъобразно на тези висши светове, трябва да пребегнем до имагинации. И тези имагинации биват изживени също в действителността.
Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което човек изживява.
То не е главното. Главното е това, което човек изпитва вътрешно при това, през което душата минава като процеси и вътрешни изпитания, когато тя стои срещу тези имагинации. И така е именно също по отношение на такива важни и мощни имагинации, каквито е онази, която бе описана в имагинацията на рая. Който действително изживява тази имагинация на рая, който следователно може да я има пред себе си като едно постижение на висшето изживяване, той се чувствува стоящ в едно вътрешно душевно вълнуване, чувствува се обхванат от едно вътрешно душевно вълнуване и чувствуване, как може да се заблуди към споменатите вчера две направления. Той чувствува, как е привличан, живо привличан от всички страсти, а факти, които продължават да действуват от личния живот, който е водил някога на физическото поле защото като стотици и много стотици магнетични привличащи сили действуват все по-силно и по-силно личните интереси, които човек постепенно е усвоил на физическото поле.
към текста >>
А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно
виждане
.
Ние се намираме така да се каже, обични приятели, на едно рисковано място на описанието на окултните отношения. Въпреки това ще се опитаме да назовем и следващите стъпки по един такъв начин, така както те се получават от опитността на окултиста и както трябва да бъдат предадени, когато трябва да държим сметка за това, че слушателите се стараят да усвоят тези неща в тяхната душа, да ги обработят по-нататък. Защото тези неща не могат да бъдат предадени в сухи, абстрактни понятия. Трябва да стараем да прерисуваме това, което се предлага на ясновидския поглед. Но това ясновидско гледане не трябва да се разбира така, че то може да бъде нарисувано така да се каже с една вдървена схематична необходимост
А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане.
Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното виждане. Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум. Обаче това трябва да бъде веднъж описано, както то може да бъде описано именно от виждането. Аз предполагам хипотетично, че един човек е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съединение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка. Следователно така, че той още чувствува своето собствено астрално тяло на себе си, чувствува точно това, като знае: това астрално тяло е свързано с моето Себе.
към текста >>
Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното
виждане
.
Въпреки това ще се опитаме да назовем и следващите стъпки по един такъв начин, така както те се получават от опитността на окултиста и както трябва да бъдат предадени, когато трябва да държим сметка за това, че слушателите се стараят да усвоят тези неща в тяхната душа, да ги обработят по-нататък. Защото тези неща не могат да бъдат предадени в сухи, абстрактни понятия. Трябва да стараем да прерисуваме това, което се предлага на ясновидския поглед. Но това ясновидско гледане не трябва да се разбира така, че то може да бъде нарисувано така да се каже с една вдървена схематична необходимост А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане.
Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното виждане.
Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум. Обаче това трябва да бъде веднъж описано, както то може да бъде описано именно от виждането. Аз предполагам хипотетично, че един човек е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съединение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка. Следователно така, че той още чувствува своето собствено астрално тяло на себе си, чувствува точно това, като знае: това астрално тяло е свързано с моето Себе. Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той.
към текста >>
Обаче това трябва да бъде веднъж описано, както то може да бъде описано именно от
виждане
то.
Трябва да стараем да прерисуваме това, което се предлага на ясновидския поглед. Но това ясновидско гледане не трябва да се разбира така, че то може да бъде нарисувано така да се каже с една вдървена схематична необходимост А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане. Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното виждане. Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум.
Обаче това трябва да бъде веднъж описано, както то може да бъде описано именно от виждането.
Аз предполагам хипотетично, че един човек е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съединение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка. Следователно така, че той още чувствува своето собствено астрално тяло на себе си, чувствува точно това, като знае: това астрално тяло е свързано с моето Себе. Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той. Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая. Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества.
към текста >>
И след изкушението, след изгубване на онова
виждане
чрез имагинацията за рая, волята за пожертвувателност при Каин премина в това, което се явява тук долу.
Той знае, че в основата на човешката душа чрез обръщението, чрез изопачението на най-благородната воля за пожертвуване, може да се роди желанието да се убие своя себеподобен. От този момент човек знае, какво трябва да се разбира с историята, с разказа за Каин и Авел (Абел), предаден в Библията. Обаче само от този момент, защото разказът за Каина и Авела не е нищо друго освен предаването на едно окултно изживяване, а именно онова, за което току-що говорих. Ако писателя на разказа за Каина и Авела би могъл да напише онова, което е станало с човека в момента на разказа за рая, от други основания отколкото тези, които са съществували в течение на развитието на човечеството, той би описал първото /виж рисунка № 6/, горното изживяване. Така той започва разказа за рая и описва огледалния образ, отражението; защото така чувствуваше Каин по отношение на Авела, преди в развитието на Земята да настъпи моментът, който е посочен чрез разказа за рая, така чувствуваше Каин по отношение на Авела, както току-що бе посочено тук.
И след изкушението, след изгубване на онова виждане чрез имагинацията за рая, волята за пожертвувателност при Каин премина в това, което се явява тук долу.
И желанието на душата да убие другия, действително се е превърнало в действителност. И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат? Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството.
към текста >>
54.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
От това можете да разберете, че това
виждане
, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
Общо взето можем да кажем, че човекът трябва да е изминал много нещо в езотеричното развитие, ако иска да стигне до тази имагинация на рая. Той трябва да победи много неща, много от това, което е необходимо, за да превърне личните интереси в интереси на човечеството и света. Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло.
От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
Ще мине дълго време, обаче ще дойде веднъж времето, когато хората ще могат да знаят следното, когато кажат: колко странни са били тези хора на 19-то и 20-то столетие! Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на човека чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на човека. Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло. Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие.
към текста >>
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно
виждане
, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало. Ще мине дълго време, обаче ще дойде веднъж времето, когато хората ще могат да знаят следното, когато кажат: колко странни са били тези хора на 19-то и 20-то столетие! Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на човека чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на човека.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително. Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното
виждане
.
Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня. Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата. А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта.
към текста >>
И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото
виждане
на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта.
И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл.
към текста >>
И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда
виждане
то на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек.
Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане. Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман.
И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек.
Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън. Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх.
към текста >>
55.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
за
виждане
то ми е подходяща.
Единствено със труд световните пътеки се изследват. Приятелю, на мене подобава да чакам, докато духът посочи, поиска ли, посоката, която
за виждането ми е подходяща.
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота. Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота. Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата. О, ако голяма част от нашите приятели можеха да се пренесат в настроението на очакване, в това настроение на очакване на приближаването на нещо, чието предизвестие е може би само привидно ясно, а всъщност се съдържа все още непонятно в теориите и изложенията, тогава в тези души би могло да се намери място за нещо от това, което е изразено в Трета картина от „Пробуждането на душите“ в думите на Щрадер: там, където Щрадер стои между Феликс Балде и Капезий, където той стои между двамата по един особен начин, стои така, че му е дословно известно всичко, което те казват, но въпреки че сам би могъл да го повтори на себе си, той не може да го разбере.
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И
виждане
то на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
„Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и
виждане
то на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата. Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото.
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането.
към текста >>
58.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Става
виждане
на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия?
встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек. Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти. Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора. Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове. Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост.
Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия?
Става действително своего рода разцепление на човека. Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество. И в тази младост е заключено много, за което казват: в тази инкарнация всичко това не може да бъде изнесено. Тук лежи погребана много карма, която трябва да бъде изнесена някога по-късно или по отношение на която трябва да се постараем вече да я доведем до изход. В душата на Йохан Томасий има много такава неизнесена карма.
към текста >>
59.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Може да се каже: в отношението към вярното, правилно
виждане
на духовните светове изобщо е лесно да се постигне съзерцание на духовните светове.
Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда у нас не само грижи и печал, но често и ужас и отвращение. Той се облича в нашите слабости, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага. Следователно това е среща със самия себе си, но в действителност все пак срещата е с друго същество. Но не е толкова лесно да се мине покрай Пазача на прага.
Може да се каже: в отношението към вярното, правилно виждане на духовните светове изобщо е лесно да се постигне съзерцание на духовните светове.
Всъщност особено в нашето сегашно време не е особено трудно да се получат някакви впечатления от духовния свят. Но да се встъпи в духовния свят така, че в него да се види истината, това именно прави необходима подготовката. Дори и ако на някого му е съдено по-късно да се срещне с Пазача на прага, все пак той трябва много добре да се подготви, за да може да изживее по правилния начин срещата, когато тя ще може да се осъществи. Повечето хора или най-малкото мнозина отиват, така да се каже, до Пазача на прага. Но винаги е важно да се отиде съзнателно до Пазача на прага.
към текста >>
И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно
виждане
за истината и ценността на това, което вижда.
Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание. Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание.
към текста >>
Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че
виждане
то му е накърнено, ако не усетим как в това
виждане
встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“. Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо.
Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено. Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер. И отново ще можем да разберем правилно последната среща между Бенедикт и Щрадер в края, а после последните думи от монолога на Бенедикт, ако обърнем внимание както следва на правомерното и неправомерното нахлуване на Ариман в света на душите и в словото на мировите царства. Тези неща действително не са замислени така, че просто да бъдат оставени да преминат покрай душата, а така, че все повече да навлизаме в тях.
към текста >>
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното
виждане
на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му
виждане
, така че да се предчувства нещо неопределено.
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо. Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер. И отново ще можем да разберем правилно последната среща между Бенедикт и Щрадер в края, а после последните думи от монолога на Бенедикт, ако обърнем внимание както следва на правомерното и неправомерното нахлуване на Ариман в света на душите и в словото на мировите царства. Тези неща действително не са замислени така, че просто да бъдат оставени да преминат покрай душата, а така, че все повече да навлизаме в тях. Не за да критикувам, а само за да представя обективни факти, следва да кажа, че чрез много симптоми се разкри, че появилите се през последните три-четири години книги и цикли не са били прочетени така, както биха могли да бъдат прочетени, така че да се достигне до всичко имано предвид и казано повече или по-малко ясно.
към текста >>
60.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено
виждане
в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците.
Сега той можа да сподели с мащехата си: Дори и небесният глас отново да беше прозвучал за евреите, както това се случи с древните пророци, днес не би се намерил нито един човек, който да го разбере; но езическите Богове също не се появяваха. На тяхно място дойдоха демоните. Днес езическите откровения с нищо не могат да помогнат на човека. Това беше другото голямо страдание за Исус от Назарет. С вълнуващи думи описа той на мащехата си и третото голямо страдание, което изживя след като беше допуснат до Ордена на есеите.
Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците.
Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора.
към текста >>
61.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Защото един ден, когато следях във вътрешно
виждане
златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Сега аз знаех, че Киот не трябва да се изпуска от предвид, че той разкрива даже една важна следа, когато правим духовнонаучни изследвания: че той поне е видял Граала. Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума.
Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
62.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото
виждане
на света.
Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди. Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество. Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание. Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот. Тогава ще му се разкрие това, което ще се опитам да опиша.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
към текста >>
Помислете само, обични мои антропософски приятели, какво обръщане на цялото човешко
виждане
на света се получава, когато това, което порано съвсем не е било светът, което сме наричали Аз, сега се намира вън от нас и съставлява светът, към който всичко клони.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
Помислете само, обични мои антропософски приятели, какво обръщане на цялото човешко виждане на света се получава, когато това, което порано съвсем не е било светът, което сме наричали Аз, сега се намира вън от нас и съставлява светът, към който всичко клони.
Това е така, като че бихме гледали от всички точки на пространството към един единствен център и виждаме там самите себе си; и това е така, като че бихме плували във времето назад и напред и на една точка в една вълна намираме самите себе си: ние сме станали светът. Това е първото впечатление, когато казвам още веднъж изрично това развиваме ясновиждащото съзнание с този стремеж да се запознаем е вътрешния живот на човека. Тогава това е първото впечатление. Странно! Ние излизаме вън от своето тяло със стремежа да се запознаем с вътрешния живот на човека, и първото нещо, което застава пред нас, е самата човешка форма.
към текста >>
Постоянно трябва да повтарям: Трябва да излезем от своето тяло с намерението да познаем вътрешния живот на човека и тогава се явява всичко това, което сега ще кажа ето защо то не винаги се явява при развитието на ясно
виждане
то.
Това е първото впечатление, когато казвам още веднъж изрично това развиваме ясновиждащото съзнание с този стремеж да се запознаем е вътрешния живот на човека. Тогава това е първото впечатление. Странно! Ние излизаме вън от своето тяло със стремежа да се запознаем с вътрешния живот на човека, и първото нещо, което застава пред нас, е самата човешка форма. Но колко изменена е тази човешка форма!
Постоянно трябва да повтарям: Трябва да излезем от своето тяло с намерението да познаем вътрешния живот на човека и тогава се явява всичко това, което сега ще кажа ето защо то не винаги се явява при развитието на ясновиждането.
Тази човешка форма, колко различно ни се представя тя! Ние знаем: това, което гледаме, това, което виждаме, това сме самите ние; да, това си ти, ти, който по-рано се чувствуваше вътре в твоята кожа, в твоята кръв, ти стоиш там вън. Но от това, което стои там, ние виждаме първо само бихме могли да кажем външната форма, обаче преобразена. Очите, това, което беше очи, светят като две слънца, обаче вътрешни слънца, трептящи в блясъка на светлината, искрящи, разискрящи се и в искренето заздрачаващи се слънца, които пръскат лъчезарна светлина; така се явяват очите на преобразената човешка форма. Ушите започват да звучат по определен начин.
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но докато познанието,
виждане
то не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там.
Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството. Там в отвъдния свят не може да има една религия на познанието; защото ние трябва да познаем това, което е съдържание на една религия. Това, което сега обрисувахме там отвъд религиозно съдържание; в този смисъл някой човек не може да бъде арелигиозен, за да няма пред себе си религиозния идеал на духовното царство; защото този идеал стои от само себе си там, той е цел на Боговете и е поставен там като най-мощната имагинация /образ/, като най-блестящата имагинация, когато навлизаме във втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Но ако и да не можем да развием там отвъд една религия на познанието, все пак под ръководството на висшите духовни Същества, които работят там отвъд за човека, ние развиваме един вид религия.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там.
В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал.
към текста >>
Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал
виждане
то в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства.
Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум. Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум. Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него.
Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства.
Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер. До посочения момент, когато сме изведени в пространството, Луцифер няма още власт над нас, защото до тогава още съществува възможност да вървим напред. Обаче той идва при нас именно в момента, когато сме стигнали до решителния момент. Ние не можем да вървим напред чрез нашия предидущ живот; така ние искаме да се заблудим с нашите несъвършенства и да останем в духовния свят.
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре
виждане
то, те казваха: Това вижда само човекът.
Погледнете много точно това, което стана тогава! Представете си много добре тези древни хора от преди Тайната на Голгота, представете си това тяхно съзнание! Отвън идва оживлението на Имагинациите; отвътре се надигат образи на извънчовешкия духовен свят. Какво представляват тези образи, които се надигат така в човека? Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът.
Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
към текста >>
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното
виждане
.
Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане.
Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен. Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли. Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно. Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясно
виждане
; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясно
виждане
.
Следователно случва се, обични мои приятели, да стоим в живота между смъртта и едно ново раждане пред едно същество, което ни задава въпрос. Но чрез нашите земни съществувания и прекараните между тях духовни съществувания ние не сме стигнали до там да дадем отговор сега, когато това същество ни пита. Ние трябва да минем покрай него, трябва да преминем в следващото въплъщение. Последствието от това е, че в следващото земно въплъщение трябва да получим без нашето съзнание чрез добрите Богове импулсите, за да не минем и следващия път покрай съшия въпрос без да отговорим. Такива са отношенията на живота.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане.
И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията.
към текста >>
Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясно
виждане
става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство.
Ние трябва да минем покрай него, трябва да преминем в следващото въплъщение. Последствието от това е, че в следващото земно въплъщение трябва да получим без нашето съзнание чрез добрите Богове импулсите, за да не минем и следващия път покрай съшия въпрос без да отговорим. Такива са отношенията на живота. Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане. И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство.
Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство.
Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа. Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори.
към текста >>
Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно
виждане
в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас.
Последствието от това е, че в следващото земно въплъщение трябва да получим без нашето съзнание чрез добрите Богове импулсите, за да не минем и следващия път покрай съшия въпрос без да отговорим. Такива са отношенията на живота. Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане. И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство.
Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас.
Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа. Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори. Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят.
към текста >>
66.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното
виждане
благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло.
Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие. Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така. Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас. Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано. Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда.
Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло.
Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/. Естествено и тази представа е едва илюзия, майя. Както казахме: това, което по-рано ни даваше съдържанието на нашето съзнание, сега се е свило, спарушило до един вид звезда, само че изхождайки от тази звезда се разпръсква онова, което бихме могли да наречем "лъчезаряща космическа мъдрост". Тази лъчезаряща космическа мъдрост е същото нещо, за което и вчера говорих в последната сказка, за което казах, че го имаме в изобилие; това мъждука и блещука като от една огнена звезда сега тази звезда не е синя както небосвода, а е огнена, червено тлееща и от нея лъчезари в пространството изобилието от мъдрост. Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният фон, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени.
към текста >>
И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено
виждане
, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала.
Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество. Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества. Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос. Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите мисли са били в действителност.
И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала.
Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго. Когато сме умрели, например, на 60 години, или на 80 години, сега не се нуждаем да си спомняме някоя мисъл, която сме имали в 20-та година на нашия живот; защото тази мисъл стои пред нас като живо елементално същество; тя е чакала и не е нужно да си спомняме за нея. Защото ако бихме умрели, например, на 40 години, мисълта би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея. Самите тези елементални същества ни казват, колко време е минало, откакто са били образувани.
към текста >>
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето
виждане
, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас.
Когато сме умрели, например, на 60 години, или на 80 години, сега не се нуждаем да си спомняме някоя мисъл, която сме имали в 20-та година на нашия живот; защото тази мисъл стои пред нас като живо елементално същество; тя е чакала и не е нужно да си спомняме за нея. Защото ако бихме умрели, например, на 40 години, мисълта би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея. Самите тези елементални същества ни казват, колко време е минало, откакто са били образувани. Времето се превръща в пространство; то стои пред нас, като живите същества показват техните собствени знаци. За тези отношения времето се превръща в истинско настояще.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас.
Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил.
към текста >>
Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към
виждане
то на елементалните същества на другите.
Това прави, щото по отношение на изживяванията след смъртта, през времето, което протича, както описах, ние трябва да изживяваме всичко по околен път чрез нашия земен живот. Сега, след като държах предидущите сказки, аз съм в състояние да Ви опиша някои отношения по-точно отколкото иначе, когато трябваше да описвам в обзор; защото за точното описание винаги е необходимо да бъдат създадени първо необходимите за това понятия. Да предположим, че сме оставили един човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта. Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем: плодовете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот. Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали.
Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите.
Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот.
към текста >>
67.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно
виждане
вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването.
Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща.
Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването.
Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас. Да вземем един конкретен случай. Ние поглеждаме назад към нещо, което сме получили като наслада, като удоволствие в миналото в едно от нашите съществувания. Тогава ние чувствуваме: Това не е нещо минало; то наистина се намира и миналите времена, когато си имал удоволствието, но то не е нещо, което абсолютно е минало. То е нещо, което продължава своите действия във всички времена, продължава ги така, че очаква това, което ние ще направим от него.
към текста >>
И след като живеем известно време по-нататък в духовния свят, из сумрака на окръжаващия духовен свят изниква една ясна картина, едно ясно
виждане
, сега вече не на нашия минал живот на Земята, но на всичко човешко, което е било свързано с този живот, а именно на всичко онова човешко, което е било по-близо свързано с този живот.
Това намираме ние, че в настоящия цикъл на човечеството с такива радости, с такива наслади, в които на физическото поле нашето душевно-духовно естество пропада така да се каже напълно и насладата, удоволствието приемат един подчовешки, да не кажа едни животински характер защото радостта и насладата могат да приемат един подчовешки характер ,че в действителност с такива наслади причиняваме безкрайно страдание на определени същества от духовния свят, които застават пред нас едва тогава, когато проникнем в този духовен свят. И изгледът на това страдание, което в духовния свят причиняваме на определени същества, е толкова поразяващ, подтискащ, той прониква, пропива нашите души с такива сили, че ние не можем да се справим с хармоничното изграждане на отношенията за следващото прераждане. За да обясним и нещо друго в сравнение с това, което изпитваме на Земята като скърби, като страдания, на духовното поле ни се показва, че изпитаните на физическото поле болки и страдания продължават да действуват и на духовното поле проникват така нашата душа със сили, които се превръщат в сили на волята; така щото по този начин ние ставаме по-силни в нашата душа и имаме възможност до превърнем тази сила в морална сила, която после отново можем да донесем на физическото поле, за да имаме не само определени способности, чрез които можем да създадем нещо ценно за окръжаващия свят, но за да имаме и моралната сила да проявим пълнохарактерно тези способности. Такива и много други изживявания имаме ние непосредствено след мировия среднощен час на съществуването. Ние чувствуваме, изживяваме, каква стойност сме добили чрез нашето изминало съществуване, изпитваме, до какви способности можем да стигнем в бъдеще.
И след като живеем известно време по-нататък в духовния свят, из сумрака на окръжаващия духовен свят изниква една ясна картина, едно ясно виждане, сега вече не на нашия минал живот на Земята, но на всичко човешко, което е било свързано с този живот, а именно на всичко онова човешко, което е било по-близо свързано с този живот.
С нас влизат в отношенията духовни отношения хора, с които сме имали това или онова отношение в предишни степени на съществуването. Не като че по-рано общуването с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас. Сега ние виждаме не само това: такива са били твоите отношения с тези хора между това и това време това сме имали и по-рано -, но тези хора стават за нас израз за това, което е изправяне, възмездие за миналите изживявания. От самите хора, както те застават пред нас, ние виждаме, чрез какви нови изживявания на физическото поле можем да изправим миналото, с какво сме им станали длъжници и т.н. Намирайки се пред душите на хората ние виждаме така да се каже действията, които в бъдеще ще бъдат последствията от отношенията, които в миналото сме имали към хората.
към текста >>
Защото
виждане
то ще се развие в нас, понеже Духът така обхваща душите, че те ще внесат този Дух в телата и този Дух ще просияе и в техните земни въплъщения: първо у малък брой ще просияе Духът, а след това у все повече.
Не, Духовната наука ще трябва да говори все по-вече, все по-убедително за Христовия Импулс, за да влезе и във физическото съществуване чрез раждането все повече Дух и във все повече хора и в това физическо съществуване все повече хора, които чувствуват: Аз без съмнение нося в себе си силите, които не трябва да бъде превърнато в организиращи сили; но в моята душа проблясва нещо, което не трябва да бъдат превърната в такива организиращи сили. Духът, който съществува само за духовните светове, от него аз съм взел нещо в този физически свят, въпреки че живея в моето тяло. Духът ще бъде този, който ще доведе хората до там, да видят, както казва Теодора в мистерийната драма: Че хората ще видят етерния образ на Христа. Силата на Духа, която прониква така в телата, тя ще даде духовните очи, с които да можем да виждаме в духовните светове и да разбираме това, което виждаме. Първо ние трябва да разберем тези светове на духа, а след това ще започнем да ги гледаме с разбиране.
Защото виждането ще се развие в нас, понеже Духът така обхваща душите, че те ще внесат този Дух в телата и този Дух ще просияе и в техните земни въплъщения: първо у малък брой ще просияе Духът, а след това у все повече.
И ако можем да кажем: Чрез Духа, чрез Духа Святи ние сме пробудени във великия миров среднощен час на съществуването то от друга страни, поглеждайки към това, което Духът произвежда за бъдещето в земното развитие, ние трябва да кажем: и във физическото тяло най-доброто в душата, това, което ни отваря погледа в духовните светове, ще бъде пробудено все повече и повече чрез Святия Дух. Про-уден чрез Святия Дух в мировия среднощен час на съществуването, човекът ще бъде пробуден също и тогава, когато живее в своето физическо тяло, когато се вживяха във физическото съществуване, също чрез Святия Дух. Той ще се пробуди вътрешно, като Духът ще го пробуди от съня, в който той иначе би се намирал чрез своите физически сетива и чрез своя ум, който е свързан с мозъка. Чрез възприятията на сетивата и чрез ума, свързан с мозъка хората биха винаги спа ли, ако се доверяват само на тях. Обаче в този сън на хората, който в бъдеще все повече ще ги обхване затъмнявайки тяхното съзнание, в този сън на хората ще просияе Духът в тях и през време на физическото съществуване.
към текста >>
68.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно
виждане
на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по един несъвършен начин.
ПРЕДГОВОР Мария Щайнер Нека вземем от автобиографията на Рудолф Щайнер „Моят жизнен път" следния пасаж, който може да послужи като увод в публикуването на тези лекции, които се появиха най-напред като частно издание поради напористото желание на членовете на Антропософското Общество, а сега стават достъпни за обществеността под формата на книга: „Който иска да проследи моята собствена борба и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред обществеността произведения. В тези произведения аз се съобразявам с всичко, което е налице като стремеж към познание на епохата, в която живеем.
Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно виждане на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по един несъвършен начин.
Покрай това изискване за изграждане на Антропософията, при което само трябваше да се служи и да се предават съобщенията от Духовния Свят на целия днешен образован свят, така както те се получаваха, сега обаче ставаше належащо и нещо друго, което идваше от самите членове на Антропософското Общество и което се разкриваше като душевна потребност, като силно тежнение към духа. Преди всичко налице беше силното желание да се представят Евангелията и буквалното съдържание на Библията в антропософска светлина. Хората искаха да чуят в цикли от лекции Откровенията, които са дадени на човечеството. В същото време бяха изнесени вътрешни цикли от лекции (в смисъла на горното изказване), но при това стана нещо друго. На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското Общество.
към текста >>
69.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ
виждане
, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва.
В хода на годините аз съм споменавал много случаи, за които е трябвало да признаем: Да, в духовния свят става именно противоположното на това, което бихме предположили, че става, изхождайки от условията на физическия свят, в които се намираме. А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие. Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие. И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят. Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения.
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва.
И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане. Тази личност не тръгва с другите. След известно време тя получава една визия. В тази визия на въпросната личност може да се открие някакво събитие. Естествено, тази визия може да открие как другите лица от компанията са подмазани от скалата, но визията или видението би могло да бъде от съвсем друго естество, в смисъл, че този ясновидец, може да види (всичко зависи от неговата предразположба) например, че с тези хора се случва нещо, при което те изпитват някакво особено голямо щастие.
към текста >>
И това е именно една личност, която притежава „второто“
виждане
.
А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие. Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие. И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят. Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения. Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва.
И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане.
Тази личност не тръгва с другите. След известно време тя получава една визия. В тази визия на въпросната личност може да се открие някакво събитие. Естествено, тази визия може да открие как другите лица от компанията са подмазани от скалата, но визията или видението би могло да бъде от съвсем друго естество, в смисъл, че този ясновидец, може да види (всичко зависи от неговата предразположба) например, че с тези хора се случва нещо, при което те изпитват някакво особено голямо щастие. Да, би могла да се получи визията за едно изключително щастливо събитие.
към текста >>
Следователно тук се докосваме до нещо много важно, скъпи мои приятели: че дори съседния свят, който пронизва нашия като един свръхсетивен свят, съвсем не цари онзи порядък, който можем да обхванем с понятията и с тяхната доказателствена сила;там е валидна една визия, едно
виждане
, в което цари съвсем друг порядък на събитията.
Все някога трябва да се замислим върху този важен факт. Същото се получава, когато хората искат да докажат, че „Бог е сътворил света“. Така размишляват те и по-нататък в своите понятия. Обаче, за да „бъде сътворен светът“, това би могло да стане само под формата на едно свободно дело от страна на Божественото Същество! Оттук следва, че човекът не може да докаже това свободно дело чрез онази необходимост, която е присъща на човешките понятия, а той трябва чисто и просто да го види, ако иска да стигне до него.
Следователно тук се докосваме до нещо много важно, скъпи мои приятели: че дори съседния свят, който пронизва нашия като един свръхсетивен свят, съвсем не цари онзи порядък, който можем да обхванем с понятията и с тяхната доказателствена сила;там е валидна една визия, едно виждане, в което цари съвсем друг порядък на събитията.
Точно дотук исках да доведа нещата в тази лекция, а в другиден следващия четвъртък в 8 часа, ще продължим по-нататък. Днес бих искал да завърша със следните думи: По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно. Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития.
към текста >>
70.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Постигане на себесъзнание чрез
виждане
на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“.
Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това. Мантра: „От смелостта на бойците...“ Съставните части на човека между смъртта и ново раждане Касел, 18 февруари 1916 г. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане: Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch).
Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“.
Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност. Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението.
към текста >>
Житейската картина:
виждане
на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност.
Мантра: „От смелостта на бойците...“ Съставните части на човека между смъртта и ново раждане Касел, 18 февруари 1916 г. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане: Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch). Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“.
Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност.
Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер.
към текста >>
Виждане
то на панорамата на живота.
Лайпциг, 22 февруари 1916 г. Съставните части на човека. Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света.
Виждането на панорамата на живота.
Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота.
към текста >>
Бъдещото имагинативно
виждане
.
Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте). Връзката на човека с духовния свят Цюрих, 3 декември 1916 г. Отношението на човека към физическия и елементарния свят. Възприятието на елементарния (етерния) свят.
Бъдещото имагинативно виждане.
Отношението на нашето етерно тяло като самостоятелно елементарно същество към други елементарни същества – сравнение със Слънчевата система. Болестта като отражение на нередности в това отношение. Навлизане на духовни принципи в медицината. Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло. Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия.
към текста >>
71.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Разбира се, имаме и
виждане
за онова, което сме били.
Но това етерно тяло, от което се освобождаваме, остава видимо в по-нататъшния ни живот след смъртта. То се съединява с целия Универсум, но това, което се случва с него, остава видимо за нас, ние го виждаме. Една от тайните на смъртта е, че това, което сме имали като мисли, когато сме живели, го виждаме в панорама, докато носим етерното си тяло, че го свързваме извън себе си със света, наблюдаваме го, така да се каже, втъкано в света, че след смъртта то принадлежи на нашия свят, не на нашия Аз. Наистина преживяването е такова, сякаш това, което действа и живее като етерно тяло по време на живота, просто заживява навън в етерния свят. После, както знаете, идва времето, когато от всичко, което носим на физическия план, остават само Азът и астралното тяло.
Разбира се, имаме и виждане за онова, което сме били.
Тогава се изживяваме по един напълно различен начин от този тук, във физическото тяло: с издигнато себесъзнание, което смъртта изгражда в нас. Но никога не бива да се отдаваме на представата, че едва ли не животът между смъртта и новото раждане е несъзнателен за душата. С този живот е свързано едно по-силно, по-интензивно съзнание, отколкото е съзнанието тук, във физическото тяло, само че то е изградено по напълно различен начин. И, разбира се, човек се доближава до разбиране на мъртвите само когато вземе под внимание всичко, което духовната наука може да даде. Така човек може да си изгради представи, които тук, на физическия план, се съгласуват с чисто физическите предмети и събития.
към текста >>
Но с
виждане
то Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва.
Но е налице и едно съпътстващо явление, когато човек заживява в живота на цветовете така, че когато виждаме цветовете, същевременно просветва и душевното. Когато сте изправени пред външен обект в обикновения физически живот, Вие го виждате. Също така виждате определен цвят. Това е началото на Вашето впечатление. После можете да разсъждавате, да си оформите представа за цвета.
Но с виждането Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва.
Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между въздействието върху очите ни и формирането на представата за синьото. Синьото въздейства първо върху нашите очи. После не го възприемаме веднага, минава известно време и го осъзнаваме. Днес в обикновените книги можете да прочетете как за това се правят опити в лабораториите. Изработват се определени апарати и после се полагат усилия да се направи някакво впечатление – студентът е опитното зайче.
към текста >>
Въпреки това всеки в нашата материалистическа епоха би могъл да се убеди, че
виждане
то на духовното като факт е изчезнало едва преди няколко века.
Ако отидете в музея тук и разгледате картината на Майстер Бертрам4, ще видите как в Средновековието все още тази змия се изобразява на дървото така, както Ви разказах сега. Това е забележително! Наистина забележително е, когато ни се предоставя доказателство, че един средновековен художник е рисувал от реални, действителни представи за духовния свят. Това е безспорно доказателство, че няма нужда да се връщаме толкова много столетия назад, за да открием документи за това, че тогава се е знаело нещо, което днес, в материалистическата епоха, човечеството е забравило. Разбира се, в никоя външна история няма да откриете факта, за който споменах.
Въпреки това всеки в нашата материалистическа епоха би могъл да се убеди, че виждането на духовното като факт е изчезнало едва преди няколко века.
Този, който отиде в музея и разгледа картината на рая от Майстер Бертрам, ще открие безспорно доказателство, представено на физическо ниво, че не чак в толкова далечни времена хората чрез едно, както казваме, атавистично ясновидство са можели да виждат в духовния свят и да имат познания за тайните му по начин, различен от този, по който ги имаме днес. Помислете само, колко слепи всъщност са хората днес, когато трябва външно, на физическо ниво да се убеждават, че съществува развитие на човешкия род. Забележително е, че в хода на последните три-четири столетия съществувалото, по-скоро атавистично несъзнателно старо ясновидство е изчезнало. Защото, разбира се, Майстер Бертрам не е можел да развие духовна наука. Той е можел само да вижда, все още в етерното, това, което се случва с Луцифер.
към текста >>
За да може да се развие външният светоглед на човека, е трябвало да изчезне старото
виждане
на духовния свят.
Забележително е, че в хода на последните три-четири столетия съществувалото, по-скоро атавистично несъзнателно старо ясновидство е изчезнало. Защото, разбира се, Майстер Бертрам не е можел да развие духовна наука. Той е можел само да вижда, все още в етерното, това, което се случва с Луцифер. И после е рисувал. Това е било несъзнателно, инстинктивно ясновидство.
За да може да се развие външният светоглед на човека, е трябвало да изчезне старото виждане на духовния свят.
То трябва обаче отново да се развие от човечеството. И постепенно настъпва времето, когато отново ще се извоюва, отново ще се постигне онова, което е изгубено, но в областта на съзнанието. Това може да бъде подготвено с помощта на духовната наука. Хората могат да се обръщат към духовния свят, изучавайки духовната наука. Но тази наука действително следва да помогне за проглеждането в духовния свят.
към текста >>
Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това
виждане
в духовния свят.
Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата. Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли. Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш! “ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим.
Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят.
Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време. Следва обаче да се коригира твърде много от ширещото се като понятия и представи в настоящето. Човек всъщност не вярва колко безсмислено мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс. Хората дават дефиниции, за които са убедени твърдо, че са верни, че не могат да бъдат опровергани. Духовната наука обаче има задачата първо да провери това, в което хората са убедени твърдо, понеже за тях то е напълно логично.
към текста >>
72.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това
виждане
е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло.
Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее.
И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло.
И фактът, че винаги имаме това изживяване, ни дава нашето себесъзнание след смъртта така, както постигаме себесъзнание тук, във физическия живот, благодарение на факта, че имаме физическото си тяло. Когато с астралното си тяло и Аз сме извън физическото си тяло от заспиването до пробуждането, ние нямаме съзнание за физическия свят. При пробуждането си трябва да се вмъкнем физически в себе си и тогава азовото съзнание може отново да разцъфне. Всеки път, когато след смъртта поглеждаме към момента на смъртта, когато цялото събитие, това прекрасно – погледнато от другата страна, – величествено събитие се изправи пред нашата душа, тогава се разпалва отново и отново съзнанието след смъртта. Това зависи изцяло от непрекъснатото съзерцание на този миг.
към текста >>
Той е подбудител на
виждане
то: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“.
Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава.
Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“.
Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно. Той трябва да се възприема отвътре. Когато се рисува Луцифер, ако се рисува според Библията, би трябвало да се рисува етерното за гръбначния мозък, а горе нещо, което също е етерно, а не физическо, а именно човешка глава. Това, изразено в картината, би могло да бъде учението за нещата, които имаме днес. В Хамбург могат да се видят библейски картини от Майстер Бертрам19, а също, както го описах сега, и грехопадението: не обикновена змия, а змия със змийско тяло, но с човешка глава.
към текста >>
73.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това
виждане
не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това
виждане
е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване.
Когато живеем между смъртта и ново раждане, ние всъщност сме с това, което като свръхсетивни сили изпълва нашето физическо тяло тук, навсякъде в света, с изключение на едно-единствено малко място, което остава празно. Това е пространството, което тук, във физическия свят, заемаме в рамките на нашата кожа. И ние винаги гледаме към тази празнота. Ние се наблюдаваме отвън и гледаме в една пустота. Това, което виждаме, остава празно, но то остава празно така, че ние имаме определено усещане за него.
Това виждане не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това виждане е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване.
То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот. Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб. И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши. Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува.
към текста >>
Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното
виждане
, тогава той изживява и още нещо.
Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва. Всичко това, което се изпълнява, се изпълнява като земна работа. Там се изпълнява това, което преди всичко води към нашата земна инкарнация, което води към човешкото битие. И това е могъща небесна работа, която има не само външно значение, а значение за целия свят.
Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното виждане, тогава той изживява и още нещо.
Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата.
към текста >>
Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в живота, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за
виждане
то, за да можете да ги виждате.
Това е душата, към която – това се надига сега във Вашата собствена душа – имах усещането на син към майка му. Започвате да чувствате: с тази душа мога да живея. Сега си изграждате духовния образ. Трябва да сте активни в това чувство, за да се оформи то в образа. И чрез това, че трябва да си изградите духовния образ по този начин, вече сте заедно с мъртвия, още преди този образ да е изграден.
Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в живота, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за виждането, за да можете да ги виждате.
Но това изисква цялата Ваша активност. Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още живеят, след като сме умрели. Те вече имат образа за нас тук, на земята. Ние ги виждаме отгоре и няма нужда първо да изграждаме образ; те ни виждат като образ. И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща духовна храна за мъртвия.
към текста >>
Ние знаем, че по-рано хората са притежавали ясно
виждане
и че са загубили това атавистично ясновидство, когато са поискали да придобият определени качества, свързани с живота в материалния свят.
Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене. Всичко това разширява нашия поглед, за да можем да вникнем в истинския свят, правилно в истинския свят. Когато човек позволява върху душата му да действат такива представи, той разбира колко малко всъщност знае за духовния свят. Това не е било винаги така. Само напълно материалистически настроените хора от настоящето говорят за това как днес човекът има „изключителни познания“.
Ние знаем, че по-рано хората са притежавали ясновиждане и че са загубили това атавистично ясновидство, когато са поискали да придобият определени качества, свързани с живота в материалния свят.
Когато някой напълно материалистически човек, някой напълно материалистически учен дойде при нас, разбира се, ще каже: „Пълна глупост е да се говори за атавистично ясновидство, за специфични знания, които хората са имали по-рано.“ Ако хората се огледат безпристрастно, щяха да открият в света факти, опровергаващи такова мнение. Не много отдавна те са знаели много повече от нашите съвременници. Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение.
към текста >>
Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно
виждане
.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята.
Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане.
И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък. Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас. Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание. Вероятно може да се намери такава картина и тук, в Лайпциг, но хората не вървят през света с отворени, а със завързани очи.
към текста >>
74.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и
виждане
то на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия. Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг. Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи.
Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Събитията, разглеждани от тук, от физическия живот, изглеждат случайни, но те не са случайни, а се съдържат в един свят на необходимост. Тук може да изглежда като случайност фактът, че някой е прегазен от влак. От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно. Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот? – във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване.
към текста >>
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от
виждане
то на духовните взаимовръзки на физическите неща.
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука. С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите. Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща.
Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили.
към текста >>
75.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено
виждане
за това какво означават духовните истини за света.
Ние казваме: най-важното! Това, от което човечеството се нуждае днес, е духовно познание. Това беше големият въпрос именно в хода на 19-то столетие. Вие знаете, че съществуват духовни закони, закони за духовните светове. За тях са знаели определени хора във всички времена.
Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават духовните истини за света.
И сега, в средата на 19. век, във връзка с най-дълбоките импулси на новото развитие на човечеството настъпва криза. Тази криза се състои в особен разцвет на материализма във всички области, в областта на познанието, в житейската област. Материализмът е в разцвет. Ние знаем, че се появяват много хора, които искат да развият всеобщ светоглед от естественонаучния материализъм.
към текста >>
76.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Мъртвият обаче, според своя начин на
виждане
и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека.
И както ние във физическия свят се интересуваме от второстепенните царства, така и мъртвите се интересуват живо от човешкия свят, към който изпращат своите импулси. Чрез живите те действат в този свят. Току-що дадохме пример как мъртвите продължават да действат, след като са преминали през портата на смъртта. Преди всичко обаче мъртвият вижда много ясно едно нещо. Той вижда как даден човек следва импулси на омраза, как мрази един или друг човек поради чисто лични причини; това вижда мъртвият.
Мъртвият обаче, според своя начин на виждане и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека.
От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка. Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него.
към текста >>
77.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, което постепенно ще се оформя в нашата пета следатлантска епоха, ще бъде напълно съзнателно имагинативно
виждане
.
В по-голямата си част се състоим от течност. В мига, в който успеем да се еманципираме от твърдото в нас, когато се почувстваме само в нашите течности, вече може да започне изплуването на имагинативното. Само съществуването в твърдото ни пречи да узнаем за това, което чрез имагинативното възприятие е налично около нас като елементарен свят. Това имагинативно възприемане ще се възвърне отново също така, както е било изгубено за човечеството. Само че изгубеното имагинативно ясновидство е било един вид несъзнателно, съноподобно.
Това, което постепенно ще се оформя в нашата пета следатлантска епоха, ще бъде напълно съзнателно имагинативно виждане.
Но то ще се развие в човека чрез напълно естествено развитие. Ако се върнем към казаното преди малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това. Чрез свободната човешка воля, най-малкото видимо, във физическия свят формираме нашите отношения към едно или друго същество. Изграждаме приятелства, връзки със съществата около нас. В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непосредствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с определени елементарни същества.
към текста >>
За Гьоте не изказвах личното си
виждане
, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте.
Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато. Само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на еволюцията. Простете ми, ако на това място – знаете, че правя това не с удоволствие и особено рядко – включа нещо твърде лично. Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение.
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте.
Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години.
към текста >>
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това
виждане
.
Тогава духовната наука ще донесе онези плодове, които трябва да принесе, които тя обаче наистина може да донесе. Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди.
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно.
към текста >>
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това
виждане
от обкръжението.
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство.
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз. Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества.
към текста >>
78.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое
виждане
не беше абсолютно никаква измама.
Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора. При това излиза наяве, че човекът е предрешен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник. Установява се обаче и защо собствено е направил въпросното изявление. Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо. И ето че при разследването открили някакъв мистериозен ръкопис, който бил написан от него и гласял:
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама.
Отдавна вече не съм инфантът Дон Тадео. Ако сега обстоятелствата ме принуждават отново да го представям за известно вре ме, то тази роля ме затруднява много. За себе си аз действително бях старият несретник и ако действително съм лъгал, лъгал съм себе си, а не вас. Не съм могъл да зная, че ще ви създам неприятности. Безкрайно много съжалявам.
към текста >>
79.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово
виждане
тези качества са взаимно свързани.
Брукс Адамс казва например: На света има различни народи, които са преживели продължително развитие. В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват. Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани.
Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното
виждане
за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо. И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва: "Един ден бях поканен на обед у този прелат.
към текста >>
80.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Казах Ви, че това
виждане
е едностранчиво.
Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
Казах Ви, че това виждане е едностранчиво.
По кой начин такива виждания се появяват изобщо на бял свят? Какво означава тяхното предоставяне на обществеността? Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността. При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
към текста >>
Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това
виждане
се разпростира онова, в което живее британската същност.
Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро. Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин. Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н. се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството.
Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност.
И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания. Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва. Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее.
към текста >>
81.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Фактите трябва да се гледат в очите и тогава вече нека всеки по свое
виждане
да заеме едно или друго становище.
Независимо дали опонентите ни идват от нашите собствени среди, което често се случва, или от другаде ние можем спокойно да изчакваме! Неотдавна бе оповестен един противник, който щял да ни полее със студен душ. Говори се за издаването на книга*210 с лекции, където някой, който всъщност никога не е бил в нашето общество и който в суетата си е забавлявал хората с всевъзможни двойни Азове, използва наличието на различни национални омрази и страсти, за да се изстъпи срещу нашата антропософия по начин, който именно не свидетелства за чисти похвати. Нека именно тези неща да не изпускаме от поглед и да бъдем наясно, че трябва строго да спазваме посоката към истината и към познанието. Дори когато говорим за факти от съвременността, за нас въпросът може да опира единствено до опознаване на истината.
Фактите трябва да се гледат в очите и тогава вече нека всеки по свое виждане да заеме едно или друго становище.
Всяко становище ще може да намери разбиране, но то трябва да бъде основано на истината. Това вече са думи, които особено днес сме длъжни да отбележим в душата си. Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка. Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган. А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция.
към текста >>
82.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно
виждане
, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество.
И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда. Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството. Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст. Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество.
Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество.
Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин. Едва през Шестия следатлантски период сред хората може донякъде да се утвърди онази отговорност, която се изразява в това, че завършеното от него всеки се чувства отговорен не само пред себе си, но и пред цялото човечество. Днес ние сме изпаднали в такова катастрофическо настроение затуй, защото валидност придоби точно обратното и защото човечеството се готви противоположният начин на мислене постепенно да изкристализира от възгледите на сегашната епоха просто като правилен. Та нека това бъде един пример, който да Ви покаже,че ставащото във физическия план действително простира въздействието си чак до духовния свят и по тази причина не само има значение за физическия план, но и дава отражение върху събитията в духовния свят, а оттук и на целия свят. В мистерийната драма*230 това е изразено напълно съзнателно не само за постигането на известна поетичност, но и за олицетворява нето на една истина, която трябва да се вложи в съвременността, както става с всички неща, намерили място в мистериите.
към текста >>
83.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за
виждане
, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето.
Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло. За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение. Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност. Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа. От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му!
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
към текста >>
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясно
виждане
.
Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята. И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане.
Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа. Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина. Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее?
към текста >>
Да си представим, че човек чрез обучение или по друг път добива известна степен на ясно
виждане
, и пред него се изправят изумителни образи, които той може да фиксира, така че околните са възхитени от смислената връзка на този човек с духовния свят.
Истински човек може да познае себе си, само вживявайки се в тайните на духовното битие, вниквайки във великите закони на битието. Тъй като човек е сложно, комплицирано същество, най-голяма заблуда е да се мисли, че това човешко същество в нещо е просто. Бих казал, че всички тайни на света са обединени за създаването на човека. Но това трябва да бъде правилно разбрано. Повърхностното отношение към самопознанието се прекратява още щом приближим до духовните тайни на човешкото битие.
Да си представим, че човек чрез обучение или по друг път добива известна степен на ясновиждане, и пред него се изправят изумителни образи, които той може да фиксира, така че околните са възхитени от смислената връзка на този човек с духовния свят.
Тази връзка несъмнено съществува, но трябва да се разбира връзката на човека с духовния свят в целия и обем, трябва да се вижда, какво действително може да бъде тя. Видите ли, в основата на това, което ние знаем като физическо тяло, стои като образуваща /формираща/ сила етерното тяло, след това астралното тяло, и накрая това, което наричаме носител на Аза. Всичко това работи над физическото тяло и всеки по-висш член работи над по-низшия. Ако ясновидски постигнете етерното тяло, това е изумително образувание от струящи и проблясващи цветове. Какво представляват тези струящи цветове в етерното тяло?
към текста >>
Представете си, че някой, както го описах, достига ясно
виждане
.
Но те не са равностойни, те са съвсем различни. Ако вземем главния мозък на човека, той като физически орган, е нещо завършено /съвършено/; това става явно поради факта, че в главния мозък тези цветни потоци са съвсем използвани. Когато съзерцаваме етерното тяло на човешкия главен мозък, ние го виждаме сравнително бледо оцветен, тъй като цветовете са използвани за изграждането на главния мозък. Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част. Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно.
Представете си, че някой, както го описах, достига ясновиждане.
Може да бъде по два начина. Ясновиждане може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/. При настъпване на ясновиждане човек често възприема собствените си вътрешности. Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове. За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса.
към текста >>
Ясно
виждане
може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/.
Когато съзерцаваме етерното тяло на човешкия главен мозък, ние го виждаме сравнително бледо оцветен, тъй като цветовете са използвани за изграждането на главния мозък. Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част. Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно. Представете си, че някой, както го описах, достига ясновиждане. Може да бъде по два начина.
Ясновиждане може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/.
При настъпване на ясновиждане човек често възприема собствените си вътрешности. Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове. За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса. За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава?
към текста >>
При настъпване на ясно
виждане
човек често възприема собствените си вътрешности.
Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част. Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно. Представете си, че някой, както го описах, достига ясновиждане. Може да бъде по два начина. Ясновиждане може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/.
При настъпване на ясновиждане човек често възприема собствените си вътрешности.
Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове. За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса. За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство.
към текста >>
Този, който добива и с труд извлича ясно
виждане
то чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясно
виждане
чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове.
Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно. Представете си, че някой, както го описах, достига ясновиждане. Може да бъде по два начина. Ясновиждане може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/. При настъпване на ясновиждане човек често възприема собствените си вътрешности.
Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове.
За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса. За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство. Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят.
към текста >>
За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясно
виждане
то, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/.
Може да бъде по два начина. Ясновиждане може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/. При настъпване на ясновиждане човек често възприема собствените си вътрешности. Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове. За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса.
За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/.
Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство. Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят. Само тогава започва да се разбира, че това изумително преливащо море от цветове на етерното тяло може да бъде проява на това, което трябва да става в етерното тяло, за да могат правилно да функционират червата. Когато ясновидски се обозре това, то действително е акт на ясновиждане; но това няма никакво отношение към тайните на небесното.
към текста >>
Когато ясновидски се обозре това, то действително е акт на ясно
виждане
; но това няма никакво отношение към тайните на небесното.
За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство. Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят. Само тогава започва да се разбира, че това изумително преливащо море от цветове на етерното тяло може да бъде проява на това, което трябва да става в етерното тяло, за да могат правилно да функционират червата.
Когато ясновидски се обозре това, то действително е акт на ясновиждане; но това няма никакво отношение към тайните на небесното.
И това няма никакво отношение към великите космически факти, не ни приближава до тях, а е нещо, което ни приближава към нашето собствено обикновено низше същество. И именно тогава, когато ясновидски се издигаме към самопознанието, разбираме, че първото, което преживяваме в изумителни образи, е отражение на нашето най-низше същество. И само тогава, когато с по-силно напрежение освобождаваме тези части на етерното тяло, които, като низши, са останали /задържали са се/ в нас самите, докато голяма част е била употребена за изграждането на сърцето и главния мозък, само тогава се доближаваме до това, с по-здраво развитите сили да излъчваме навън това, което го има в нас и оставя отпечатък върху външния етер. И след това се стига до следното: когато проектираме във външния свят етерното тяло на нашите физически органи, ние изблъскваме това в пространството, навън. Когато развиваме висше ясновиждане, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Когато развиваме висше ясно
виждане
, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане.
Когато ясновидски се обозре това, то действително е акт на ясновиждане; но това няма никакво отношение към тайните на небесното. И това няма никакво отношение към великите космически факти, не ни приближава до тях, а е нещо, което ни приближава към нашето собствено обикновено низше същество. И именно тогава, когато ясновидски се издигаме към самопознанието, разбираме, че първото, което преживяваме в изумителни образи, е отражение на нашето най-низше същество. И само тогава, когато с по-силно напрежение освобождаваме тези части на етерното тяло, които, като низши, са останали /задържали са се/ в нас самите, докато голяма част е била употребена за изграждането на сърцето и главния мозък, само тогава се доближаваме до това, с по-здраво развитите сили да излъчваме навън това, което го има в нас и оставя отпечатък върху външния етер. И след това се стига до следното: когато проектираме във външния свят етерното тяло на нашите физически органи, ние изблъскваме това в пространството, навън.
Когато развиваме висше ясновиждане, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане.
Ние вписваме това в пространството; ние създаваме там въздействие върху етерния свят. И тогава вървим срещу това, което се образува чрез тези въздействия – към космическите последствия, към космическите факти. Именно над това непрестанно работим. Книгата "Как се постигат познания за висшите светове" с най-голяма настойчивост подчертава необходимостта да се намери правилния път и да не се изпада в заблуда, да не се стигне чрез илюзорно ясновиждане до низшето същество на човека. Все отново ви обръщам внимание, че правилното ясновиждане е трудно, че то настъпва бледо, без ярки цветове, че до разгадаване на тайните на света се стига само чрез голямо напрежение на тези сили, които се дават на човека между раждането и смъртта.
към текста >>
Книгата "Как се постигат познания за висшите светове" с най-голяма настойчивост подчертава необходимостта да се намери правилния път и да не се изпада в заблуда, да не се стигне чрез илюзорно ясно
виждане
до низшето същество на човека.
И след това се стига до следното: когато проектираме във външния свят етерното тяло на нашите физически органи, ние изблъскваме това в пространството, навън. Когато развиваме висше ясновиждане, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане. Ние вписваме това в пространството; ние създаваме там въздействие върху етерния свят. И тогава вървим срещу това, което се образува чрез тези въздействия – към космическите последствия, към космическите факти. Именно над това непрестанно работим.
Книгата "Как се постигат познания за висшите светове" с най-голяма настойчивост подчертава необходимостта да се намери правилния път и да не се изпада в заблуда, да не се стигне чрез илюзорно ясновиждане до низшето същество на човека.
Все отново ви обръщам внимание, че правилното ясновиждане е трудно, че то настъпва бледо, без ярки цветове, че до разгадаване на тайните на света се стига само чрез голямо напрежение на тези сили, които се дават на човека между раждането и смъртта. Къде да се намерят тези сили може да се разбере, ако се обърнем към това, което беше казано във Виенския цикъл от 1914 година /бележка 36/. Там се говори за силите, които човек развива между смъртта и новото раждане, за силите, за които може само безпомощно да се дрънка, тъй като нашите думи са предназначени за понятията от физическия свят, и е възможно само чрез съпоставяне на думи да се даде представа за духовния свят, в който всичко е съвсем различно, отколкото във физическия и сетивен свят. А на хората им е по-удобно да си представят духовния свят като нещо подобно на физическия свят, само че по-фин и по-подвижен. На хората им е по-удобно да виждат в духовния свят, подобно на физическия свят, придвижващи се образи; те намират за неудобно, че – ако искат да встъпят в духовния свят – трябва да усвоят съвсем нов способ за възприемане.
към текста >>
Все отново ви обръщам внимание, че правилното ясно
виждане
е трудно, че то настъпва бледо, без ярки цветове, че до разгадаване на тайните на света се стига само чрез голямо напрежение на тези сили, които се дават на човека между раждането и смъртта.
Когато развиваме висше ясновиждане, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане. Ние вписваме това в пространството; ние създаваме там въздействие върху етерния свят. И тогава вървим срещу това, което се образува чрез тези въздействия – към космическите последствия, към космическите факти. Именно над това непрестанно работим. Книгата "Как се постигат познания за висшите светове" с най-голяма настойчивост подчертава необходимостта да се намери правилния път и да не се изпада в заблуда, да не се стигне чрез илюзорно ясновиждане до низшето същество на човека.
Все отново ви обръщам внимание, че правилното ясновиждане е трудно, че то настъпва бледо, без ярки цветове, че до разгадаване на тайните на света се стига само чрез голямо напрежение на тези сили, които се дават на човека между раждането и смъртта.
Къде да се намерят тези сили може да се разбере, ако се обърнем към това, което беше казано във Виенския цикъл от 1914 година /бележка 36/. Там се говори за силите, които човек развива между смъртта и новото раждане, за силите, за които може само безпомощно да се дрънка, тъй като нашите думи са предназначени за понятията от физическия свят, и е възможно само чрез съпоставяне на думи да се даде представа за духовния свят, в който всичко е съвсем различно, отколкото във физическия и сетивен свят. А на хората им е по-удобно да си представят духовния свят като нещо подобно на физическия свят, само че по-фин и по-подвижен. На хората им е по-удобно да виждат в духовния свят, подобно на физическия свят, придвижващи се образи; те намират за неудобно, че – ако искат да встъпят в духовния свят – трябва да усвоят съвсем нов способ за възприемане. Всичко това трябва да ви покаже, че не само човешкият разсъдък, но преди всичко човешка воля се противи на това, което трябва да донесе в света в наши дни духовната наука.
към текста >>
84.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Изключително важно е, преди всичко на подрастващото поколение да му бъде присадено това
виждане
на смисъла в намиращия се в процес на развитие живот.
Духовната наука, като такава, съдържа в себе си тези най-значителни морални импулси, не само земния морал, но и всеобемащия универсален морал. Важно е в истинска светлина да се виждат тези неща. Изключително важно е, душевната настройка, свързана с това, за което сега говоря, да намери чрез духовната наука път към човешките души. Тъй като нашето време го доведе до такава сложна катастрофа именно това, че ние живеем в преходен момент, който носи новото на човешката душа, а хората още се държат за старото, противят се на новото, особено в сферата на възпитанието. Ние виждаме във външния, изхождащ от материалистичната култура живот, нещо даже противоположно на това, което настоятелно изисква от нас бъдещето.
Изключително важно е, преди всичко на подрастващото поколение да му бъде присадено това виждане на смисъла в намиращия се в процес на развитие живот.
В това отношение днес всеки е още само подрастващ човек, тъй като духовната наука е още толкова малко навлязла в плътта и кръвта, че още ще трябва да поработим върху себе си с това, което тя може да даде за възпитанието на душата. Трябва да бъде скъсано с представата, че на 20 или 25 години ти вече си напълно човек, напълно развит човек, който сега просто трябва да живее и от когото по-нататъшния живот изисква само прилагане на това, което си изучил, или – просто да се ползваш от живота. Ако се надникне дълбоко в жизнените съотношения, казаното от мен дълбоко, много дълбоко се изправя пред душата. Това, което в древните времена от самосебе си е живеело в душата, в наше време трябва, като постоянно чувство, грижливо и съзнателно да се отглежда в душата: чувството за живот, изпълнен с очакване. О, това е нещо много значимо, ако човек на 30 години си казва: в бъдеще, само защото ще стана с 5, 10 години по стар, само чрез това остаряване на мен ще ми се разкрие това, което сега е тайна.
към текста >>
85.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното
виждане
.
В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме. Когато вземем под внимание това духовно познание, преди всичко изпъква едно нещо. Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг живот, но опознаването на това може да се изчака. Тук ще живеем живота, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно. Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото.
Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане.
Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас. Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло. Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот. Също и той изгражда своя свят след смъртта.
към текста >>
86.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до
виждане
то на това, което ангелът върши в астралното му тяло.
Хората могат и да пропуснат някои неща. Днес мнозина пропускат много подробности, които могат да ни издигнат до будното изживяване на споменатия момент. Но, както знаете, в мировото развитие има и други същества, които са заинтересовани да отклонят човека от неговия път. Те са ариманическите и луциферическите същества. Това, което току-що казах, е вложено в божествения план за еволюцията на човека.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло.
Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
87.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на
виждане
в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за отношението на идеалното или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разгледаме, какво представлява човешкият сън. При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си.
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
към текста >>
88.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното
виждане
на света.
Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето.
И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света.
Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание.
към текста >>
Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното
виждане
, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното
виждане
на природата.
И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света.
Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата.
Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
към текста >>
Образното
виждане
на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа. Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата.
Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот. Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ. Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата.
към текста >>
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото
виждане
и апокалиптичното
виждане
, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ. Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата. Необходимо е да се отчете и нещо трето.
към текста >>
89.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно
виждане
, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието.
Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите. Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид. В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми?
към текста >>
90.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото
виждане
по отношение на сетивния свят.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези.
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят. Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността. Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата. В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта.
към текста >>
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясно
виждане
; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо. Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота.
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително.
към текста >>
Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното
виждане
да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации.
Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим.
Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации.
От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта. Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието.
към текста >>
91.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното
виждане
.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос.
Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане.
Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност? Доколкото външната наука не знае много за тези неща, тя не се е интересувала особено силно от тези събития. Но когато познаваме истината, откриваме, че и външната история ни довежда до събитията, които могат да хвърлят светлина върху най-важното.
към текста >>
Само това духовно
виждане
може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти.
Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане.
Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти.
Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност? Доколкото външната наука не знае много за тези неща, тя не се е интересувала особено силно от тези събития. Но когато познаваме истината, откриваме, че и външната история ни довежда до събитията, които могат да хвърлят светлина върху най-важното. Виждате ли, в живота тук стават определени неща.
към текста >>
Посредством това
виждане
на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти.
Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност? Доколкото външната наука не знае много за тези неща, тя не се е интересувала особено силно от тези събития. Но когато познаваме истината, откриваме, че и външната история ни довежда до събитията, които могат да хвърлят светлина върху най-важното. Виждате ли, в живота тук стават определени неща. Зад тези неща стои духовният свят.
към текста >>
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното
виждане
, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното
виждане
.
Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво отношение към християнството. Може стъпка по стъпка, десетилетие след десетилетие да се проследи, как, макар и неявно, гностическата мъдрост на Гондишапур е прониквала през Южна Европа, Испания, Франция, Англия, разпространявала се е по целия континент именно по косвен път чрез манастирите; може да се проследи, как свръхсетивното се изгонвало и оставало само сетивното, така да се каже, укрепвала е тенденцията; от тази приглушена гностическа мъдрост на Гондишапур постепенно се образувало западното естественонаучно мислене. Особено интересно е да се изучава в тази насока дейността на Роджър Бейкън[v], не Бейкън Вируламски[vi], а Роджър Бейкън. Макар да е бил монах, – към когото, обаче, колегите му не се отнасяли много доброжелателно, – в него се е вливала тази гностическа мъдрост на Гондишапур. Днес хората толкова малко познават източниците на това, което живее в техните души, че си мислят, че имат естественонаучно мислене без предразсъдъци, докато изворите на това непредвзето естественонаучно мислене са в Академията Гондишапур.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане.
Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах. Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот. Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
към текста >>
92.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Това
виждане
впоследствие се е прехвърлило в римския католицизъм, тъй като той и днес се придържа към вярването на Атанасий.
Онези народи, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин участие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани. Днес слабо ни интересува догматическата разлика между арианите и последователите на Атанасий. Тя обаче е изиграла една определена роля, която трябва да се изясни. Изхождайки от определен мироглед, Арий се е изправил най-вече срещу Атанасий в Aлександрия. А Атанасий е поддържал възгледа, че Христос е бог като Бог-Отец, че всъщност има и Бог-Отец, с когото същността и природата на Христос е напълно идентична от вечни времена.
Това виждане впоследствие се е прехвърлило в римския католицизъм, тъй като той и днес се придържа към вярването на Атанасий.
Така че по отношение на римския католицизъм може да се каже, че в основите му лежи вярването, че Синът е вечен и единосъщен с Отца. Арий се е противопоставял на този възглед. Той е бил на мнение, че може да се говори само за един превъзхождащ всичко Бог-Отец, а Богът-Син, или Христос, дори и преди началото на времето, е създаден все пак от Него. Тоест Той не е единосъщен с Отца , а се е развил от Отца като нещо, което стои по-близо до човечеството от Отца, като своеобразен посредник между реещият се във висините Бог-Отец, който засега е недостижим за силите на човешкото познание, и това, което човек намира в себе си. Да, колкото и странно да звучи, това изглежда само като една догматическа разлика.
към текста >>
93.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но който не се е подготвил за това
виждане
в миналото, той не ще може действително да ги вижда.
Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи.
Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда.
Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък. Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание. А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания. днес ние живеем още в една епоха, когато онези нюанси на чувствуването са изразени при малко хора, но все пак те съществуват, а в бъдеще ще съществуват много повече. Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването.
към текста >>
А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с
виждане
то на миналите земни съществувания.
Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък. Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание.
А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания.
днес ние живеем още в една епоха, когато онези нюанси на чувствуването са изразени при малко хора, но все пак те съществуват, а в бъдеще ще съществуват много повече. Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването. Аз искам да Ви ги опиша такива, какви то те ще се появят някога. Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно определено мислене. В мене се явяват мисли.
към текста >>
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено
виждане
, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното. Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
към текста >>
Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното
виждане
за математиката.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване. Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии.
Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре. Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
към текста >>
94.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно
виждане
едно в друго на различните моменти на времето.
Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас.
В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето.
В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света. Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха. Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека. Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята.
към текста >>
95.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Нека сега прекараме накратко пред нашето духовно
виждане
тези три потока в тяхната последователност.
Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия. Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм. По този начин очите на човешките души ще бъдат насочени към трите основни потока на настоящия цивилизован живот. Тези три основни потока, както повечето от вас напълно съзнават, са потокът на духовния живот (в пълния смисъл на думата духовен), на политическия правен живот и на външния живот на икономиката и индустрията. Когато тези три основни потока на живота са поставени пред човешката душа, когато се казва името на всеки един от тях, във всички случаи се включват голям брой явления на живота.
Нека сега прекараме накратко пред нашето духовно виждане тези три потока в тяхната последователност.
Ние днес имаме духовен живот. По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения. И наученото по този начин от човешките същества живее и действа сред нас в социалния ни живот. Чрез това ние сме свързани с нашите ближни. Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес?
към текста >>
Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи Мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества които, ако говорели за нуждите на живота, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно
виждане
.
Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма. Пътят, по който водачите на тези Мистерии поели и който, доколкото за тях било възможно, показвали на хората, принадлежащи към такива Мистерии, бил един път водещ отгоре надолу. Първо, тези Мистерийни водачи се стремели към откровение на духовния свят, после долавяйки истински Духа според основните принципи на атавистичното ясновидство, те слизали до политическия живот, до политическото оформяне на социалния организъм, след това надолу до стопанството и индустрията. Това била Мъдрост с движеща сила за самия живот. Всъщност по какъв път тази мъдрост с нейните движещи живота сили е дошла сред човечеството?
Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи Мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества които, ако говорели за нуждите на живота, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно виждане.
Тези хора били разпръснати из регионите сега наричани Индия, Персия, Армения, Северна Африка, Южна Европа и т.н. Едно нещо, обаче, не намираме в душите на тези човешки същества. То е онова, което днес считаме за нашето най-величествено душевно богатство интелектът, разумът. Жителите на цивилизования свят по онова време още не се нуждаели от разум. Онова, което нашият разум прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали.
към текста >>
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно
виждане
и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина.
Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност. Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума. Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум. Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина.
От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
към текста >>
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно
виждане
и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация.
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
към текста >>
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно
виждане
, както и с интелигентност.
От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност.
Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби.
към текста >>
Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно
виждане
, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг.
Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените отношения, които преобладават днес между хората. Духовният живот е толкова отслабнал, че живее в нас като абстракция; а икономическият живот се бори и се мъчи да намери пътя отдолу нагоре. В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията. Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията. Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност.
Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг.
Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на западната култура. Те се опитваха да правят изводи от неговата философия. За да изразят по-добре своето собствено чувство на близост с него, те не го наричаха "Хегел", а "Иван Петрович". В техните стремежи виждаме предизвестено онова, което по-късно трябваше да работи толкова разрушително.
към текста >>
96.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
пр.), когато обявяват за еретично всичко, което произлиза от непосредственото
виждане
на Христос днес.
Когато представителите на т.н. религиозни общества днес приемат Евангелията точно както са написани, и когато се отхвърля всяко ново разкритие, такава преданост към Евангелията, такъв начин за придържане към Християнството е наистина най-добрият начин да се подготви Аримановото появяване на Земята. Огромна част от представителите на т.н. днешни вероизповедания усилено работят за Ариман; те оставят незабелязана истината: "Аз съм с вас винаги, дори до края на Земната епоха" ("Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света." Мат. 28:20 бел.
пр.), когато обявяват за еретично всичко, което произлиза от непосредственото виждане на Христос днес.
Те оставят тази истина незабелязана, защото е по-удобно да вземат Евангелията само в буквален смисъл, а това означава да се придържат към онова, което те смятат, че трябва да бъде буквалното тълкувание на Евангелията. Човечеството трябва да бъде защитено чрез мъдростта от разглеждане на Евангелията по този начин, защото четирите Евангелия, според външно-физическото разбиране, си противоречат едно на друго. Онзи, който днес не върви към духовно обяснение на Евангелията, разпространява неистинно тълкувание на тези Евангелия, защото той заблуждава хората що се касае за външните противоречия, които могат да се намерят в четирите Евангелия. Онзи, който мами хората относно нещата, които най-живо ги интересуват, подпомага най-добре успеха на Ариман. В настоящето най-важно за човека е да постави Христос в центъра между Луцифер и Ариман.
към текста >>
97.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно
виждане
, каза че наистина почти загубил дар слово.
Почти като предупреждение за онова, което трябва да стане е, че сме изправени пред онези, които казват: "Обикновеното религиозно предание не ни е достатъчно; ние искаме да имаме вътрешна религиозна опитност, ние не искаме само да чуваме съобщението, че според преданието Христос е живял и умрял в Палестина преди толкова много години ние искаме да изживеем в своите души опитност за Христос." В много среди намираме такива идеи, надигащи се сред хората, сред хора които вярват, че нещо от опитността за Христос се е надигнало в дълбините на душите им. Това са напипващи опити, често дори съмнителни опити, защото в същото време хората са изпълнени с егоизма на своите души, и тогава се отклоняват от всяко предразположение към Духа. Въпреки всичко тези копнежи по вътрешна духовна опитност съществуват, и трябва да бъдат оценявани дори налучкващите опити за такова вътрешно духовно изживяване, за нов интерес към духовния свят. Но духът на съпротивата винаги ще възниква. Съдейки по онова, което самият той е написал, такъв един представител на духа на миналото наскоро е произнесъл доста забележителни думи в Щутгарт, противоречиви опити, напипващи опити да предизвика нов религиозен интерес, нова религиозна опитност, с опити да достигне наистина ново конкретно познание за Духовния свят, както в случая на Антропософската Духовна Наука.
В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово.
Когато прочетох последната страница на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, трябва да кажа, че и аз почти изгубих способността си да говоря, защото е наистина изумително, че някой би казал такива неща в днешно време. Това са неща като това, че в навечерието на Космическата Нова Година би трябвало да се провокира съзерцаване на сравнението на миналото с неизбежното бъдеще. Какво казва всъщност този представител на религията? Не знам дали се осъзнава цялото му значение. Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил.
към текста >>
98.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Беше събудено тяхното ясно
виждане
и яснослушане.
Така Исус Христос бе обявен на простите овчарски сърца и чрез най-висшата мъдрост на тримата Маги от Изтока. Голямо значение има това двойно обявяване на Христос Исус. От една страна на простите, скромни овчари, а от друга страна на най-мъдрите на света. И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела.
Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане.
Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „. От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите. В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия.
към текста >>
И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само
виждане
то на външната природа.
Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща.
И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците. Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари.
към текста >>
Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно
виждане
обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци.
Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам. Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци.
Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно виждане обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци.
Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци. Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас пшеница, но също и с детето. Но това дете фактически представлява Близнаци. Това е олицетворение на двете деца Исус. Това бе астрологическо понятие особено по времето на древните персийци.
към текста >>
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно
виждане
то на вътрешните мистерии.
То бе на съзвездието Лъв, към което се е гледало по същия начин, както персийците се отнасяли към съзвездието Дева. Но тук в квадратурата на Лъва стоял Телецът, и възниква религията на Митра, обожанието на Телеца, защото в съзвездието на Лъва бе обективирано това на Телеца. След това дойде времето, когато Ракът играеше същата роял в гръцко-латинския период, както Дева сред персийците, и съзвездието Овен бе видяно в квадратура да стои като че ли вътре в съзвездието на Рака. След това дойде обръщането. И след него нещата поеха различен път.
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии.
В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно. Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа. Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди.
към текста >>
Така както те дойдоха до духовно
виждане
в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно
виждане
в природата.
И след него нещата поеха различен път. До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии. В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно. Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа. Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце.
Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата.
А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата. Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството.
към текста >>
А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за
виждане
, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди.
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии. В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно. Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа. Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата.
А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди.
Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата. Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно.
към текста >>
Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно
виждане
трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството.
Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата. Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия.
Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството.
Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане. Всеки, който днес говори за Коледната Мистерия, трябва да отправи изискване към човечеството с оглед на бъдещето. Живеем в сериозни времена и трябва ясно да видим, че имаме нужда да станем човеци в истински смисъл.
към текста >>
99.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си
виждане
, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята. Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното. И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни. Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност.
към текста >>
100.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Те изживяват чрез своето наивно, инстинктивно
виждане
, това което става в света на хората.
Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата. Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки. Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята. Още веднъж нека да опишем тези форми на знание. От една страна, имаме овчарите.
Те изживяват чрез своето наивно, инстинктивно виждане, това което става в света на хората.
Такива вътрешни видения, са се дължали, както вече ви казах, на енергиите на земята, които работят вътре в човешкото същество. Тези енергии на земята не работят само в нисшите царства, но също и в човешкото същество. Съвременните хора, особено тези, които живеят понастоящем, вече не преживяват пряко тези земни енергии, които се издигат от земята, а след това се появяват като вътрешни видения. Ала колкото върви назад в еволюцията, толкова повече откриваме тези вътрешни видения, видения, които в цялостните си очертания и форма се различават според различните климатични условия, различните области на земята и пр. Онова, което може да бъде разкрито в тази връзка, обаче, е измамно, защото хората от старите времена са били скитници.
към текста >>
В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида
виждане
притежавано от овчарите на полето.
Варуна е, който произвежда Сома-питието на планината.“ С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство.
В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето.
И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света. Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
към текста >>
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на
виждане
на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света. Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение.
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък. В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок.
към текста >>
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне
виждане
то на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света. Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък. В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието.
към текста >>
Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на
виждане
с този на времена, относително не много далечни.
Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на времена, относително не много далечни.
Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот. А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те). Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
към текста >>
НАГОРЕ